16.01.2004 г., 20:13

Последен път

283 0 12

Последен път аз може би съзирам

радостта във твойте хубави очи

последен път пред тебе скривам

две тъжни,неизплакани сълзи...

Постой последен миг да те погледна

как нежно се усмихжаш на света!

Радостта ми да те видя е последна,

последно си отива любовта!

В последен миг-последна тъжна ласка,

последен поглед-най много ще горчи,

на лицето си последно слагам маска

за да не видиш колко ме боли.

За последен път,аз зная си отиваш.

Последно слънцето грее над нас,

и в живота се последно на опора опираш...

Последна радост-в последния час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно но хубаво!
  • много добо 6естицаааа
  • Браво... невероятно е!Поздравления




  • Много пъти вече го чета и все отлагам да направя коментар за това сихотворение. Много е хубаво. Липсва ти опит, за да няма тези грешки за които споменава Иван. Позволих си да го редактирам, защото наистина много ми хареса. Ако си съгласна, подарявам ти тази редакция:

    Последен път аз може би съзирам
    радостта във твоите очи,
    последен път пред тебе скривам
    две тъжни, неизплакани сълзи...
    Постой във този миг да те погледна
    как нежно се усмихжаш на света!
    Радостта ми да те видя е последна,
    последна си отива любовта!
    Последен миг - последна тъжна ласка,
    последен поглед - много ще горчи,
    на лицето за последно слагам маска,
    а ти не не виждаш колко ме боли.
    Последен път, отиваш си, усещам.
    Последно слънце, греещо над нас,
    замръзвам под лъчите му горещи...
    Последна радост - и последн час!
  • Сега го чета за втори път и затова не ме омагьоса като първия та успях да забележа някои грешки, които обаче не си личат на първо четене. Въпреки това стихотворението си остава доста добро.