Посрещнах утрото във парка.
Посрещнах утрото във парка.
Исках да събудя птиците.
Да бъда първия, докоснал,
със длан корите на дърветата.
Миришеше на влага и мъгла.
А катеричките още спяха.
Охлювите се протягаха сред шумата.
И росата още беше сребърна.
Слънцето дойде.
Розово и чисто - като бебе.
Спря за миг, все още сънено
погледна ме и се усмихна.
И дърветата въздъхнаха блажено.
Между клоните - като дантела,
поръсена с бисери-сребро,
ефирна, нежна плетеница
искри на паяче одеждата...
Прекръстих се и поздравих
изгряващото сред тревата цвете.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
