Притъмня, и се спусна небето...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Притъмня, и се спусна небето
сякаш старец подпря се с ръка.
Очите му - тъмни и топли,
лицето му - с бяла брада.
Чувам, как се закашля отгоре.
И дъхът му в дърветата спря.
Разлюляха се клони, и птици
разтревожени вдигна в ята.
Ще вали, ще гърми, ще се сипе.
Ще накъсат небето искри.
Но ще влезне в прозореца лято
заедно с някоя мокра муха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
