swetq (Станислав Ботев) swetq (Станислав Ботев)
3
27.11.2005 г., 14:39

Пробуждане

104 0 6
В сънищата на един луд,
аз бях чут.
И смених тишината
с на лудостта красотата.

Сега имам сила
и нежност толкова мила,
да прегръщам с любов децата,
да знам, че мога да стигна небесата.

И никой не може да ме спре.
Защото всичко изглежда толкова добре
покрито с мечти,
както преди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Ботев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • bobsan78 (Бори)
    bobsan78 (Бори)
    изобщо не съм работила върху това.Просто само този,към когото е написано може да го разбере(ако го прочете)!Та наистина мисля,че и по-добри неща могат да се получат,но това е един мой отговор)))))))Това ми даде повод да почета и някои от Вашите неща.Хубаво звучат!Благодаря,че с коментара ми дадохте повод да разгледам нещата Ви
  • bobsan78 (Бори)
    bobsan78 (Бори)
    четох стихотворението "Агония"от юли '06,да наредим малко думи,думи,думи....
    В страх не живеела тя любовта,
    и губела свойта душа щом глад от доверие
    изпитвала тя!
    И жадна за свобода със свойте крила
    пърхала пеперудено тя!
    И срещала тя неволи големи по света
    и молела сила да имат ранени сърца!
    Но в свобода живее и глупостта!
    Битки неравни,надвива ни тя и заробва
    ни тъй съвестта!
    И през сълзи молим свойте души
    да забравят горчиви обиди!
    Трудно душа до надгробния камък на
    съвестта ще приседне
    и ще се помоли за избавление от греховността!
    Помоли се за тази душа,която нявга
    също обичана е била!
    А тя предала се на злостната съдба,
    забравила е за чудесата на света!
    И нека сила дари ни тя любовта
    да бъдем близо до изначалната светлина!
    Та спокойно да кажем:"Ний сме човеци-
    грешим,прощаваме на другите и себе си,
    надвиваме бури сурови,водим битки жестоки
    с лудешката болка!"
    Нека имаме свободата да се помирим с добрината!
    Да се поучим от обичта на децата!
    Да бъдем чисти души,да вярваме в красотата на наивността!
    И нека пазим чиста Земята от грешки!
    На силата на зрелостта се оповем и
    от човешкото безсилие се оттървем!
    И нека залостим безумни слова
    и дадем свобода на стремежа към
    цялост,завършеност,пълнота!
    Безумно трудно е сред боклука
    на света,но точно там се крие и безценността!
    Истината често боли,но дори през сълзи
    се взираме в нейните очи!
    Тъй кратко живеем и нека дарим на душите
    капчици чиста обич,забравяме злост и обида,
    от които чувствата уморени ще простенат!
    Върви към новите вълшебни земи,
    красотата им съхрани и радвай им се ти!
    Не претендирам за награда за написаното...Просто нека
    си избера и вече помълча!Нали знаеш-най-най-най!
  • писателче (Светослав Иванов)
    писателче (Светослав Иванов)
    Ама какъв е този коментар?!
    А автора моля да поработи още върху стиха си!
  • bobsan78 (Бори)
    bobsan78 (Бори)
    изобщо не съм работила върху това.Просто само този,към когото е написано може да го разбере(ако го прочете)!Та наистина мисля,че и по-добри неща могат да се получат,но това е един мой отговор)))))))Това ми даде повод да почета и някои от Вашите неща.Хубаво звучат!Благодаря,че с коментара ми дадохте повод да разгледам нещата Ви
  • bobsan78 (Бори)
    bobsan78 (Бори)
    четох стихотворението "Агония"от юли '06,да наредим малко думи,думи,думи....
    В страх не живеела тя любовта,
    и губела свойта душа щом глад от доверие
    изпитвала тя!
    И жадна за свобода със свойте крила
    пърхала пеперудено тя!
    И срещала тя неволи големи по света
    и молела сила да имат ранени сърца!
    Но в свобода живее и глупостта!
    Битки неравни,надвива ни тя и заробва
    ни тъй съвестта!
    И през сълзи молим свойте души
    да забравят горчиви обиди!
    Трудно душа до надгробния камък на
    съвестта ще приседне
    и ще се помоли за избавление от греховността!
    Помоли се за тази душа,която нявга
    също обичана е била!
    А тя предала се на злостната съдба,
    забравила е за чудесата на света!
    И нека сила дари ни тя любовта
    да бъдем близо до изначалната светлина!
    Та спокойно да кажем:"Ний сме човеци-
    грешим,прощаваме на другите и себе си,
    надвиваме бури сурови,водим битки жестоки
    с лудешката болка!"
    Нека имаме свободата да се помирим с добрината!
    Да се поучим от обичта на децата!
    Да бъдем чисти души,да вярваме в красотата на наивността!
    И нека пазим чиста Земята от грешки!
    На силата на зрелостта се оповем и
    от човешкото безсилие се оттървем!
    И нека залостим безумни слова
    и дадем свобода на стремежа към
    цялост,завършеност,пълнота!
    Безумно трудно е сред боклука
    на света,но точно там се крие и безценността!
    Истината често боли,но дори през сълзи
    се взираме в нейните очи!
    Тъй кратко живеем и нека дарим на душите
    капчици чиста обич,забравяме злост и обида,
    от които чувствата уморени ще простенат!
    Върви към новите вълшебни земи,
    красотата им съхрани и радвай им се ти!
    Не претендирам за награда за написаното...Просто нека
    си избера и вече помълча!Нали знаеш-най-най-най!