Nov 27, 2005, 2:39 PM

Пробуждане

Poetry

105 0 6

В сънищата на един луд,
аз бях чут.
И смених тишината
с на лудостта красотата.

Сега имам сила
и нежност толкова мила,
да прегръщам с любов децата,
да знам, че мога да стигна небесата.

И никой не може да ме спре.
Защото всичко изглежда толкова добре
покрито с мечти,
както преди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bobsan78 (Бори)

изобщо не съм работила върху това.Просто само този,към когото е написано може да го разбере(ако го прочете)!Та наистина мисля,че и по-добри неща могат да се получат,но това е един мой отговор)))))))Това ми даде повод да почета и някои от Вашите неща.Хубаво звучат!Благодаря,че с коментара ми дадохте повод да разгледам нещата Ви

2006-08-29T11:25:46+03:00
bobsan78 (Бори)

четох стихотворението "Агония"от юли '06,да наредим малко думи,думи,думи....
В страх не живеела тя любовта,
и губела свойта душа щом глад от доверие
изпитвала тя!
И жадна за свобода със свойте крила
пърхала пеперудено тя!
И срещала тя неволи големи по света
и молела сила да имат ранени сърца!
Но в свобода живее и глупостта!
Битки неравни,надвива ни тя и заробва
ни тъй съвестта!
И през сълзи молим свойте души
да забравят горчиви обиди!
Трудно душа до надгробния камък на
съвестта ще приседне
и ще се помоли за избавление от греховността!
Помоли се за тази душа,която нявга
също обичана е била!
А тя предала се на злостната съдба,
забравила е за чудесата на света!
И нека сила дари ни тя любовта
да бъдем близо до изначалната светлина!
Та спокойно да кажем:"Ний сме човеци-
грешим,прощаваме на другите и себе си,
надвиваме бури сурови,водим битки жестоки
с лудешката болка!"
Нека имаме свободата да се помирим с добрината!
Да се поучим от обичта на децата!
Да бъдем чисти души,да вярваме в красотата на наивността!
И нека пазим чиста Земята от грешки!
На силата на зрелостта се оповем и
от човешкото безсилие се оттървем!
И нека залостим безумни слова
и дадем свобода на стремежа към
цялост,завършеност,пълнота!
Безумно трудно е сред боклука
на света,но точно там се крие и безценността!
Истината често боли,но дори през сълзи
се взираме в нейните очи!
Тъй кратко живеем и нека дарим на душите
капчици чиста обич,забравяме злост и обида,
от които чувствата уморени ще простенат!
Върви към новите вълшебни земи,
красотата им съхрани и радвай им се ти!
Не претендирам за награда за написаното...Просто нека
си избера и вече помълча!Нали знаеш-най-най-най!

2006-08-27T19:50:31+03:00
писателче (Светослав Иванов)

Ама какъв е този коментар?!
А автора моля да поработи още върху стиха си!

2006-08-27T19:55:03+03:00
bobsan78 (Бори)

изобщо не съм работила върху това.Просто само този,към когото е написано може да го разбере(ако го прочете)!Та наистина мисля,че и по-добри неща могат да се получат,но това е един мой отговор)))))))Това ми даде повод да почета и някои от Вашите неща.Хубаво звучат!Благодаря,че с коментара ми дадохте повод да разгледам нещата Ви

2006-08-29T11:25:46+03:00
bobsan78 (Бори)

четох стихотворението "Агония"от юли '06,да наредим малко думи,думи,думи....
В страх не живеела тя любовта,
и губела свойта душа щом глад от доверие
изпитвала тя!
И жадна за свобода със свойте крила
пърхала пеперудено тя!
И срещала тя неволи големи по света
и молела сила да имат ранени сърца!
Но в свобода живее и глупостта!
Битки неравни,надвива ни тя и заробва
ни тъй съвестта!
И през сълзи молим свойте души
да забравят горчиви обиди!
Трудно душа до надгробния камък на
съвестта ще приседне
и ще се помоли за избавление от греховността!
Помоли се за тази душа,която нявга
също обичана е била!
А тя предала се на злостната съдба,
забравила е за чудесата на света!
И нека сила дари ни тя любовта
да бъдем близо до изначалната светлина!
Та спокойно да кажем:"Ний сме човеци-
грешим,прощаваме на другите и себе си,
надвиваме бури сурови,водим битки жестоки
с лудешката болка!"
Нека имаме свободата да се помирим с добрината!
Да се поучим от обичта на децата!
Да бъдем чисти души,да вярваме в красотата на наивността!
И нека пазим чиста Земята от грешки!
На силата на зрелостта се оповем и
от човешкото безсилие се оттървем!
И нека залостим безумни слова
и дадем свобода на стремежа към
цялост,завършеност,пълнота!
Безумно трудно е сред боклука
на света,но точно там се крие и безценността!
Истината често боли,но дори през сълзи
се взираме в нейните очи!
Тъй кратко живеем и нека дарим на душите
капчици чиста обич,забравяме злост и обида,
от които чувствата уморени ще простенат!
Върви към новите вълшебни земи,
красотата им съхрани и радвай им се ти!
Не претендирам за награда за написаното...Просто нека
си избера и вече помълча!Нали знаеш-най-най-най!

2006-08-27T19:50:31+03:00