ПРОЛЕТ НА СЕЛО
Кротко вали по червените покриви.
И мирише на топла земя, кокошките мигат утихнали.
Ръси се цвят, дърветата млади и бели са
Скоро пак ще родят, като бременни булки се срамят
Пийнали дядовци към дома са повлекли галошите.
Тихо мърморят, че ги чака кавгата край портата.
От кога все скучае престарялата баба.
Блее овца, от скука полайва и кучето.
И е мокро и тихо, бълбукат мехури по локвите.
Чувствам се болен и стар, но е чисто и хубаво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
