Прощално
Зная, че можеш без мен
и без тебе аз също ще мога.
Ще минават пак ден подир ден,
ще се сменят пак радост и болка.
Ще умират слънца и луни,
ще се раждат дървета и хора,
ще се питам къде ли си ти,
но да плача не смея, не мога!
Аз зная, че можеш без мен
и след мен, че ще имаш и други,
но след време ще спреш победен,
победен, остарял и ненужен.
И след време аз пак ще съм тук
остаряла, побеляла и чужда,
а до мене ще крачи някой друг
от когото не съм имала нужда!
Аз зная, че можеш без мен,
без теб аз също ще мога,
остарели, побелели, на мечтите във плен
за среща във друга епоха!
и без тебе аз също ще мога.
Ще минават пак ден подир ден,
ще се сменят пак радост и болка.
Ще умират слънца и луни,
ще се раждат дървета и хора,
ще се питам къде ли си ти,
но да плача не смея, не мога!
Аз зная, че можеш без мен
и след мен, че ще имаш и други,
но след време ще спреш победен,
победен, остарял и ненужен.
И след време аз пак ще съм тук
остаряла, побеляла и чужда,
а до мене ще крачи някой друг
от когото не съм имала нужда!
Аз зная, че можеш без мен,
без теб аз също ще мога,
остарели, побелели, на мечтите във плен
за среща във друга епоха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Николова Всички права запазени
