Сами с вятъра
Гледам, как дърветата се борят с вятъра,
как огъват крехките си клони.
Питам се, дали издържат напора
и поемат на природата закона.
Под небето те са без закрила
и самички са отпор на бурята.
Ако не издържат, просто ще загинат.
Това е то.....Закон на джунглата.
Ами живинките в този театър,
като мравки под небето тъмно ?
Сам сами , с бушуващия вятър,
с тежкия закон, на една джунгла.
На живота тежък е сценария,
безпощаден е към мен самата.
И все пак, не изгубваме желание,
да сме още горе, на замята.
Ние сме безсилни пред природата,
със един замах, би ни затрила.
Но защо тогава, ЗЛИ са Хората ?
БОГ е само, нашата ЗАКРИЛА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
