Селцето се пробужда...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Селцето се пробужда. Цъфнали
дърветата искрят,червени-люляци
свещици сякаш сред градината...
Събужда се и свраката.И кряка.
По нея лае мъничкото куче.
Отдавна е заспал стопанина.
И станала срамотна-масата.
А звънка в кошарата, тревожна
овцата рошава, едва ли днеска паша
обещават всички чаши...
Вмирисана цигара,
отравя въздухът. От къде ли се довлекох?
И в тази утрин-росна, гиздава,
когато вън подсвирква цяло село,
и бабите се кръстят и проклинат...
За мен е удоволствие- циник навярно, грешен,
сред бъклици и кокали, и стомните
да гледам всичко от чардака.
11.05.2005 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
