СИРНА НЕДЕЛЯ
Пак съм пиян, мамо... Хайде, наздраве!
Нека да дигнеме чашите, макар,
макар и от толкова далеч.
Аз ще целувам ръката ти - сбръчкана, скапана
Ти ще кълнеш своя син, онзи - несретника.
Дето си тръгна, станаха осем години...
Ех, кучета, псета... все така виете!
И луната се гърчи, сякаш танцьорка от кръчма.
Ех, мамо!... Днеска е Сирна неделя.
Знаеш ли колко мъка лепне по чашите?
Прежълтял съм от вино и от спомени вкиснати.
... Бил съм дете и съм сукал гърдите ти кисели.
Татко ме биеше здраво и псуваше люто...
Ден е за прошка... Бих плюл на ръката ти, майчина.
С мастика бих те почерпил, като някой пияница.
И не ще ти простя, дано те дявола срещне.
И дано с моя татко бял ден не видите!...
Пак съм пиян, мамо!... Да виеш от мъка и плачеш.
Нека виеме заедно, плачът ни да достигне луната,
дето отгоре все като блудница гледа.
Нека проплаче луната!
Нека се скърши на две, разплакан и татко!
И нека тъй да остане!
Като кучета бесни, нека нагоре да вием и плачем.
Тъкмо на Сирна неделя... Ден е за прошка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
