Скитникът лежи на пейката...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Скитникът лежи на пейката.
Две торби, количка, кучето
плези се, умислено на слънцето.
Изгревът красив във парка е.
Сребърни са клоните, валяло е.
Сигурно са мокри дрипите .
Ледени са вероятно костите.
Все така лежи на пейката.
Слънцето го гали милостиво.
Детски са очите му, дълбоки са.
Взира се в нещо само свое.
...Тичах в парка , потен съм.
Скитникът навярно е премръзнал.
Ще му подаря все нещо...редно е.
Да!- лосионът ми против комари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
