Сред пролетните ми възторзи
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Сред пролетните ми възторзи
и цъфналите храсти в парка,
в алеята, с кордон от празни пейки
се спусна черна птица. Врана.
Погледна ме намръщено и кимна.
Тържествено изтрака и кълвачът.
За миг ме хвана яд, че пистолета
забравих в къщи. Можех да я гръмна.
А враната ме гледа, и си тръгна.
Под нея вдигна облак прахоляка.
Отлитна...А в очите ми остана
снопче лъскава и черна перушина.
А как да бъде иначе, кажете?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
