27.06.2005 г., 0:58

Тази сутрин...

187 0 14

         

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                    Тази сутрин,

                 първо  видях слънцето.

                То беше голямо и чисто.

                И се усмихна.

                После потърсих  и теб.

                Ти спеше.

                От дъхът ти бе станала розова стаята.

                Въздухът беше изпълнен с нежност.

                Аз те погалих с очите си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ммм, просто коментирах оварваряването и натурализма в стиховете на Светослав, на когото не му липсва дума от речника с обиди!
    П.С. Пък нека пак да съм проста! Мерси просто за хубавите думи, написани от един 43 годишен, зрял човек! А Маги, прави си, че не съм такава, каквато се показвам понякога!
  • Това стихотворение ли е? То и на миниатюра не прилича... По скоро са някакви нахвърляни мисли... И този дъх на тази в стаята ти, явно е бил доста ужасен... Като знам, че в предното си стихотворение имаше потни жени... Ясен си ми...
  • Великолепно е!
  • Просто прекрасно.
  • Деси, Деси...
    Много си проста моме!!!