Тежко
Ти знаеш ли, чедо, знаеш ли,
колко е много плакала,
плакала, чедо, плакала,
ден и нощ страдала?
Че ти я сама остави,
остави, клета, забрави,
и ходи, чедо, нещастна,
самотна, грозна, ужасна!
И всички я хора гледат,
гледат и й се смеят,
че й първо либе замина
далече в тежка чужбина.
И се вече не връща
в бащина топла къща,
къде го е майка родила
под стряха, родна, мила.
Защо й живота почерни,
живота, чедо, момински
на твойта изгора хубава,
хубава, още гиздава?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Иванова Всички права запазени
Баш аз ли трябваше да го прочета това...