ТОЗИ ДЕН...

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                Този ден, небето е сиво и мъдро

като брада на магьосник - остарял и забравен,

надвесил чело над безнадежното утро.

Ситно вали и мокри бедните цигани

край кофи със смет, повлекли грижи и кучета,

ситно пълзят…

Мъгливо и тъжно е, но е тихо и кротко е.

Аз седя до прозореца и гледам града, и той гледа ме

със очи - светофари и измокрени, мътни прозорци.

Минават коли и ситно вали. Отминават

цветни чадъри и кучета. Грозно е.

И дървета цъфтят, и има и спомени, залези…

Със които в този миг аз се прощавам.