Вечерта припада, пръска ситен дъжд...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Вечерта припада, пръска ситен дъжд -
премръзнал, ветровит, бездомен.
По сградите, край този кръстопът,
една след друга - лампите, реклами
присветват, а отсреща-светофарът
намига като уличен гамен.
Прегърбени от вкисналия ден
и мокрите чадъри бързат хора.
Изкаляният и премръзнал автобус
с погнуса ги повърна на паважа.
Бездомникът, отдавна вече пиян
на спирката ги среща със усмивка.
А аз не бързам, нямам и чадър.
Дано бездомникът да се смили накрая.
Да ме подхване кротко под ръка
И ме отведе на топло в свойта къща.
05.03.2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
