Вятърът докосна всяка клонка.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Вятърът докосна всяка клонка.
И зашумя гората... Лъх, въздишка.
Сипе вечерта - като милувка,
кротост... и прохлада.
Птиците за нищо си говорят.
По стеблото - с пухкава опашка
катеричка плъзна се, и спря се...
Гледа ме замислено и плахо...
И накрая се усмихна.
Пратих и с очи целувка.
Чакам и да изгрее и луната,
искам да и кажа нещо много нежно...
07.07.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
