Ярост - Примирение
Кули от мечти строя -
замък от илюзия една,
мисъл няма, само страх
всичко да не стане прах.
Болка пак сърцето ми раздира
и душата ми заключена изстива,
няма спомен, няма път напред,
само тъмен и безкраен лед.
Сивотата пак убила е дъгата,
тишината е сподавила смеха,
вместо прелестта и красотата,
тъмна гробница е любовта.
Жалки са красивите ти думи,
грешна е невинността,
триумфират днес големите заблуди
и поривът на алчността.
Светостта е всъщност похот,
нежността - мъчение, терор.
Губиш всичко безвъзвратно,
попаднеш ли във тоз затвор.
Аз съм там, а ти дори
не виждаш колко ме боли.
Протягам жадно аз ръце
през решетките за място в твоето сърце.
Душата ми е тъмна стая
без звук, без глас, от тишина,
стаени тайни в полумрака
опразниха я без следа.
Не виждаш ли, че труп съм само аз?
Не чувстваш ли, че няма ме отдавна там?
Не чуваш ли, че писък е смехът ми?
А вик за помощ - радостта ми?
Копнея аз за светлина,
за искрица от твойта топлина,
но само студ и хладнина
са сковали моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анонимка Всички права запазени
ще се радвам ако прочетеш и моите и дадеш коментар
