Залез… Дърветата ни гледат...
Залез… Дърветата ни гледат -
притихнали и бели птици,
над нас смирено вятъра възпират.
А ти си като статуя красива,
пред която съм приседнал на колене
и устните ми като полъх галят
бедрата ти. Мирише на трева и сладост.
Цветята с нас за нещо разговарят
и твойта длан е тяхно ехо.
Обичам те красива и смълчана,
невинно гола, бяла и щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
