Стихове и поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку и стихотворения за деца

Последен опит!

Взирам се наивно в тъмнината, за да те видя как сладко спиш, но боли-студена е душата, а сърцето ми ранено ти държиш. И дори незнаеш че е там и тебе чака, не говори със мен за твоята любов, сякаш приятелството ни изпусна влака и сега за да си тръгнеш си готов!

eyes_on_you

Поезия

126 4

А--зът

Нито-виждам те,
нито чувам те,
но в страха си аз усещам те.
Защо..? Къде..? - не знам.
Вярвам - ще намеря пътя сам. ...

мелендес

Поезия

107 2

Мълчание

Мълчание
Когато пак ме гледаш,
без нищо ти да кажеш,
твоят поглед ме ранява,
твоето мълчание-смущава. ...

selin

Поезия

90 6

Затишие

Вече не чувствам нищичко
Стихиите в мен са задрямали
Нито говоря, нито слушам,
нито обръщам внимание.
Няма искрици, нито пожари, ...

desi_em

Поезия

140 22

Не плачи

Не плачи!
Разпилей прахът ми сред морските вълни
и нека слънцето сълзите ти да изсуши!
Защо сега?
Защо не плачеше, когато жива сърцето ми разби? ...

Lionheart

Поезия

104 2

Душата ми

Странно се стече реката,
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани ...

Kotentseto

Поезия

196 18

|без теб|

Въздухът е гъст като стъкло
в стаята ми тази заран.
Застинали прашинките във ледената твърд
рисуват във очите своят път.
Връщам се за зло или добро ...

dangon

Поезия

188 14

ПОКОЙ

Искам сърцето да бъде безмълвно.
Искам кръвта да боде и изстива.
Капка последна в лед да пребъде.
Защо е горещо? Трепти и прелива.
Спирам да дишам. Хлад ли повея? ...

blueberry

Поезия

246 38

Малки предателства

Най - много боли от малки предателства,
за големите идваш подготвен...
Ножа в гърба го забиват псевдо приятели.
Те приковават с пирони полета ти свободен.
На земята те връщат, в душата надничат, ...

Принцеса

Поезия

274 36

Първа целувка

Идваш
Падаш
Ставаш
Тръгваш
Тя край тебе все кръжи. ...

Ангелика

Поезия

172 10

Цирка на живота

Отивам си!
И нямам страх.
Боя се само да се върна
във град, в който няма бряг,
по улици, които са безмълвни. ...

Кiara

Поезия

206 44

На 20 години

Моята огнена сила е жива.
Мойте криле не отряза ги нож.
И аз дишам,живея,мечтая-
с пламък по-силен от огнена пещ.
И прегръщам простора сияен, ...

Ангелика

Поезия

126 8

Нежни струни

Засвири със струните на душата си
Запей със звуците на сърцето си
И нека тази песен никога не свършва
И нека тази мелодия достигне целия свят
Кажи ми какво иска сърцето ...

morskadu6a

Поезия

118 2

Слънцето

Слънцето изгрява
Повдигам глава
Следвам лъчите му
Къде ли ще ме отведе?
Жадувам да стъпя ...

morskadu6a

Поезия

112 4

Любовен пожар

Вече свърши се лудото търсене...
Намерих те...и съм щастлива,
че във очите твои аз потърсих се
и повярвах, че съм се открила.
Навярно беше неразумно, ...

valia_26

Поезия

239 42

Всичко се заплаща след това

Ти казваше,
че всичко съм за тебе.
Ти казваше,
но всичко бе лъжа.
Аз вярвах ти. ...

tamnokoska

Поезия

191 10

Ти ме промени

Аз вече не съм същата,
ти ме промени.
Ти открадна ми усмивката,
ти замени я със сълзи.
И вече няма го пламъка в очите ми, ...

tamnokoska

Поезия

203 4

Промяна

Доволна съм от себе си сега,
бродейки по път нелесен,
нагърбила на рамо своята мечта
и мъката превръщаща във песен.
минах през много бариери, ...

ianaika_

Поезия

123 4

Аз не исках много,исках само теб

Сълзи испълват мойте очи
и болка в мен гори.
Защо така ме нарани?
Защо разби ти мойте мечти?
Аз не исках много, ...

tamnokoska

Поезия

223 16

ЛЮБОВ

Защо дойде да ме подлъжеш? Защо повярвах на очите мили? Защо се влюбих в нежните слова? Това е нужно аз да разбера. От седмици забравям да се храня. От дни не искам да заспя. Лицето ти желая да целуна и нежни думи да мълвя. Нима това е да обичаш? Нима това е ЛЮБОВТА?

keisi

Поезия

130 2

Смисълът

Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце. ...

petinka67

Поезия

139 8

Търсене

Възможност ми казват ти имаш, но мога ли да тръгна без вяра. Забравих я нейде в полето сега я търсим с момчето. То отстъпи ми своята нежност, а аз му отвърнах със честност, но не може любов без измама, както често ми казваше мама. Щом нежно обичал си двама сърцето е празно за трети.

keisi

Поезия

99 2

без заглавие

Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се - нищо ново там пред нас.
Така сме свикнали, но пак изтръпваме:
кога ли времето чертало е години -
цифра с нуличка отзад? ...

petinka67

Поезия

123 2

ЖИВОТЪТ МОЙ

В безумна обич, мрак и самота
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга, ...

petinka67

Поезия

125 12

Иди си

Защо сега дойде,
отново ли да ме излъжеш?
Сега аз сам да бъда искам
и чувствата са уморени,
проигравани през дните - ...

lenox

Поезия

142 10

Пожелание

Бъди за мене ти звезда,
която винаги над мен ще свети.
Нима не знаеш ти това,
че тъжно е небето без звездите?!
Не искам аз от тебе постоянство, ...

lion

Поезия

136 12

Вземи ме

Вземи ме цяла в прегръдка жадна -
като океан с бушуващи вълни -
във мойто тяло пламъка разгаряй -
и със луда жажда ме изпий.
В буйния ти огън нека се стопявам - ...

rozary

Поезия

293 48

КАТО САМОДИВА

Като самодива
В съня ти губят се безследно стъпките ми тихи
и с утрото изчезвам като призрак бял,
след себе си оставям само тайни неразкрити
и поглед на очите ти тъжовно вял... ...

Белоснежка

Поезия

223 50

Плета мечти

Няма те наоколо и къщата е празна -
раздялата бе дълга – светкавичен финала,
стои увиснал само, един халат забравен -
напомнящ ми нахално за силното ти тяло.
Докосвахме се топли, истински, честити – ...

rozary

Поезия

242 46

Приемателна комисия (строителни неволи от време "оно")

Насред София се вдига палат ясен, блок прекрасен. Челото му волно стига облаците неподвластни, гордо се сред тях синее. Снагата му се белее чиста като пресно млеко, с куп прозорци. Отдалеко слънцето се в тях оглежда и се кипри, и нарежда; - Мой палате, кой те прати с толкоз хубост на земята? А палат ...

Весан

Поезия

103 16

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ НАС

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ НАС
Отдавна заглъхнали думи ,
неизречени даже на глас ,
стояха те помежду ни ,
разтворили своята паст. ...

mimeto-iv

Поезия

172 20

Самотна къщичка видях

Една открехната врата, очаква нечие завръщане. Затръшва я среднощна тишина, а утрото отваря я с проскърцване. Прозорците с прекършени криле, от взиране крещят неистово, презрели всеки силует и даже сянката на нищото. Прогниващият праг навъсен, отдаващ чест на дървояди, надеждата отдавна е изгубил да ...

LYCKI

Поезия

125 26

Ако можеш остани

АКО МОЖЕШ ОСТАНИ
Толкова слова за раздяла написах,
а ето че ти отново дойде,
игриво-лъчезарна спря до колата
и замря непослушното ми сърце. ...

svetslav

Поезия

215 20

Раздяла

От небето тази нощ потече кръв,
луната стана мораво-червена,
на своя трон седеше Бог,
а там умираше една Вселена.
От небето тази нощ потече кръв, ...

lion

Поезия

144 14

В чат-а

Защо се стремим света
с глава наопаки да поставим?
Между хаос и дива самота
пътека светла да проправим.
Да свържем невъзможните неща, ...

Меричка

Поезия

122 4

Молитвено

Когато с трепет се помолиш на бога ти за свое здраве с ръце в молитва сключени, това той няма да забрави. Когато уморена, очи повдигаш да срещнеш неговата благост, очите му блестят и сякаш се издигаш, даряват те с неземна радост. И мълчалива благодарност, и сила в теб е скрита. И знаеш, че за твойта ...

Меричка

Поезия

91 4

Жив мъртвец

Жив мъртвец
Един глас в мене шепне,
объркани думи неспирно ми мълви,
едно чувство в дълбините тръпне
несподелено, прави кървави следи. ...

sweet_dream`s

Поезия

125 2

Oбичам те

Oбичам те
Oбичам те, не заради пленителните ти очи,
Oбичам те, не заради сладката ти усмивка,
Oбичам те, не защото всички го казват,
Oбичам те, не защото ме е страх да съм сама, ...

sladkata_an

Поезия

154

На майката на моите деца

НА МАЙКАТА НА МОИТЕ ДЕЦА
Запознахме се с теб в младостта си.
В стаята си нямах вода.
И отвърна ми ти с усмивката си:
При мене има. Ела! ...

svetslav

Поезия

219 24

Бледа светлинка...

Животът, ах колко мразеше го тя...
Но защо?Какво й бе сторил?
Нима й бе откраднал любовта?
Не. От малка се бе научила да е сама.
Нима не бе й дал красота? ...

Jane

Поезия

120 2

Поезия

Последен опит!

А--зът

Мълчание

Затишие

Не плачи

Душата ми

|без теб|

ПОКОЙ

Малки предателства

Първа целувка

Цирка на живота

На 20 години

Нежни струни

Слънцето

Любовен пожар

Всичко се заплаща след това

Ти ме промени

Промяна

Аз не исках много,исках само теб

ЛЮБОВ

Смисълът

Търсене

без заглавие

ЖИВОТЪТ МОЙ

Иди си

Пожелание

Вземи ме

КАТО САМОДИВА

Плета мечти

Приемателна комисия (строителни неволи от време "оно")

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ НАС

Самотна къщичка видях

Ако можеш остани

Раздяла

В чат-а

Молитвено

Жив мъртвец

Oбичам те

На майката на моите деца

Бледа светлинка...

Опашка