Поезия
14,2 резултата
Извинявай
С тъга в очите прибираш се у дома. Приела съдбата, склонила глава. Уморена, без сили за напред. Отдала се единствено на нечий живот. От малко се нуждаеш, а не получаваш. Изливаш болката горчива, във възглавницата вече сива. Нов ден...нищо ново. Еднообразно и добре познато е твоето ежедневие. Въпреки ...
145
8
Колко малко...
Колко малко...
От колко малко имам нужда,
за да се усмихна, за да продължа...
една милувка, топъл поглед...
и щастлива ще съм пак. ...
От колко малко имам нужда,
за да се усмихна, за да продължа...
една милувка, топъл поглед...
и щастлива ще съм пак. ...
131
6
И ето...
И ето само миг един измина откакто ти замина а сдържам силен вик по тебе И ето само ден един се стече през пръстите и вече чувствам липса в мен по тебе И ето само нощ една залезе откакто ти излезе а аз съм пак в немощ по тебе и ето само... тишина отговаря ехо на вика ми нещо в мен не спира да крещи ...
134
10
Признание
Нека не говорим за умора, за сивото и скучното, да откъснем тревица от двора – нека седнем и подишаме. Уж са думи като думи, а устата ни – слепени, уж сме възрастни, разумни, а от глупости се пеним. Раменете ми тежат от слабост пред погледа ти някъде изгубен, взе ми даже глупавата радост да те гледа ...
165
4
Мълчание, сияние
Мълчание, сияние, гора - безоблачна и влюбена зора. Мълчи! Мълчи! Ни звук, ни дума - само влажен мирис на есенна шума. Мълчание, сияние, луна - удавена във ярка светлина. Мълчи! Мълчи! Ни стон, ни дъх - само лекото докосване на есенния мъх. Мълчание, сияние, небе - забравени са всички страхове. Мълч ...
174
8
Твоите прекрасни зелени очи!
Стоя сама във малка стая, без прозорци, без врати. Стоя и безмълвно си мечтая за твоите прекрасни зелени очи! И както неподвижно си мисля колко мрачен днес е света, нещичко в ума ми се избистря и нахлува в стаята лъч светлина. Спомних си онази снимка, на която тихо се усмихваш. Около врата ми се зат ...
143
6
Скръб
Свещен е споменът за тебе и в ума ми продължава да живее. Неогасваща - обичта ми към тебе в сърцето ми болезнено тлее. Ликът ти е моето спасение от вечната самота. Смехът ти е вдъхновение, избавящо ме от дълбоката тъга. Гласът ти - шумът на морето, като нежна песен ме приспива! Очите ти - звезди от ...
106
10
Да те забравя
Теб няма как да те забравя. За теб проляла съм хиляди сълзи. Снимката ти, свята, ще поставя в сърцето ми вечно да гори. Усмивката ти, нежна, ще извая дълбоко в моята душа. Погледът ти, тъй омаен, ще живее в мен докато умра. Защо си толкова прекрасен? От любов ще полудея вече! Защо животът е така ужа ...
171
24
Съжалявам
С Ъ Ж А Л Я В А М Може би е в мен вината, че толкова прощални думи изрекох. Може би ще направиш, каквото поисках, затова че 100 пъти лъжец те нарекох. Защо за миг не напускаш мисълта ми, защо никой друг не пускаш в паметта ми... Защо не позволяваш на сърцето да се влюби в друг? Защо ме искаш само за ...
150
10
На ...
Не те познавам! Даже в моя сън не се рисуват твоите черти. Не чакам с трепет телефонен звън. Дори не зная твоят номер. Ти, си само част от виртуален свят, желано име търсено във сайта... Но този сайт е с тебе по-богат! Сега си спомням думите на Хайтов, че "истинското творчество е болка...", а в болк ...
239
32
Овошка
Черно ябълка дърво, надвесило над мене клони. Протяга зрелият си плод както хищник плячка гони А аз бера отрова сочна, замаян в сладкия аромат, а покрай мен животът пусна годините си да валят. И пълнех кошницата с гибел бавна - шумяха черните листа. дали бе днес или отдавна - тече през пръстите ми р ...
161
8
Признавам си
Не искам да ми казваш, че ме разбираш, това неможе с думи да се разбере, не искам без отговор да ме оставяш, тишината не те кара да забравяш, не искам и с думи да ми се кълнеш, опитай се просто да ме разбереш. Нямам сили да продължавам така, безмълвна да те обичам сама, искам да разбереш - не че си ...
113
БЕ СПОМЕН, ЧЕ МЕ Е ИМАЛО
Бавно се стече живота по стената на безвремието като кръвта ми по стената на спринцовката, тогава когато дарих те със себе си. Ти помниш ли този момент? Съмнявам се... Болката, която би ти тежала, би те накарала да се срещнеш със мен, но не би... Ти си далеч, в безвремието; ти явно не помниш... Кръв ...
153
8
БАВНО СЕ СПУСКА НОЩА...
Бавно се спуска нощта, като кръв съсирва се залезът, потъвам във черна мъгла и няма даже звезди, няма дори и луна... Загубих света си, загубих и себе си, загубих мечтите... Надежда бавно умря, Надежда се свлече в прахта, последвала свойта сестра не намери смисъл Надежда да живее без своята Вяра... В ...
118
4
Какво си ти за мен?
Какво си ти за мен? Една несбъдната мечта! Един прекрасен слънчев ден! Една пресъхнала сълза! Твоята мимика ми е безценна! Незаменима е горещата ти целувка! И за мен няма нищо по-ценно от една твоя милувка! Мечтая пак да те докосвам, до себе си аз да те чувствам! Времето си с теб да прахосвам и един ...
162
8
Грешка
Грешка ли беше това, че те срещнах? Грешка ли беше това, че се влюбих? Грешка ли беше, че безутешно плачех и така любовта си погубих? Грешка ли беше часът, в който за първи път те целунах? И ... грешка ли беше денят, когато на любовта ти отвърнах? Сигурно грешка беше и нощта, в която за първи път те ...
120
6
Моят бивш клас :)
Единни и задружни. Щастливи и безгрижни. Завинаги незаменими и като клас неповторими. Вечно лъчезарни, но и мъничко коварни. До ушите усмихнати, от греховете отвикнали. Някои много надарени, други - от живота наранени. Може малко мързеливи, но в никакъв случай лениви! Умни и красиви! Щури и игриви! ...
130
6
Не...
Ръка, протегната на тъмно не дарява топлина. Свещ, запалена по съмнало е излишна светлина. Нежност, изпросена от звяр не е желаното докосване. Любов, останала без капка жар е само безцелно прахосване. Очи, загубили се надалеко не са така желани. Сърце, прободено, но още меко е самО и такова ще остан ...
143
6
* * *
Да скърцам със зъби привикнах не откликвам на зло и беда, чувство добро, леко отритнах, стига да не е в моя вреда. Паднах, станах – напред и напред, а Яворовата любов не чувствам. И все така – от соаре, на соаре – с главоболие и студ закусвам. Труд и знание – така ме учиха и аз им вярвах... по-преди ...
136
Бягай
И светът се промени in just a second, вероятно пак ти измених в своя си измислен преход. От теб вървя към Онзи със главната буква, без име, но също без пози, който след мене не хуква. Това ли искам – не зная какво ще се случи? – поживëм, света до край ще промечтая без спирка, без дом. Ти беше, Ти си ...
152
6
