Поезия

14,2 резултата

Каквото и да кажа

Каквото и да кажа – ще е малко,
каквото и да кажа – ще е много,
каквото и да премълча ..............
Няма те, а утре ще си тук,
далече си, а мислите са тук, ...
154

Изневяра

ИЗНЕВЯРА Разпилени мисли – есенни листа, валят сред белоснежна тишина. Заспали чувства, звън от камертон, потърсили във времето подслон. Започнат стих и недопята песен, тетрадка, цялата покрита с плесен, мечти, заровени под слой от прах, очаквания, претърпели крах, звезди, сега безмилостно далечни, ...
134 2

Демон с ангелско лице

ДЕМОН С АНГЕЛСКО ЛИЦЕ
Едно момиче в теб се влюби,
с лице на Ангел, но с душа на Демон.
Приятелите ти от теб прокуди,
и живота - провали. ...
169 10

Понякога

Понякога, оплетени в паяжината на ежедневието, ние забравяме нашите цели. Понякога, очукани от ударите на живота, се носим безропотно по течението на времето. Понякога, заслепени от гняв и гордост, изричаме незаслужено тежки думи. Понякога, изпълнени с огромно безразличие, отминаваме спокойно чуждат ...
136 4

Морето и корабът

Случаен лъч сред тъмни облаци. Разпенващ се от вятъра прибой. Пронизващ вик на буревестник. А корабът се люшка в очакване на бурята... Скалите – ръждясала от водораслите верига – подготвят се за сблъсъка. Вълните – синя бездна, увенчана с пяна – надбягват се със времето. И корабът – с платна като кр ...
106 2

Горска самодива

Разхождаш се по горската пътека, а всъщност по снагата ми вървиш. Почиваш си върху тревата мека, глава положил върху моите гърди. Навеждаш се над струите кристални от устните ми изворни да пиеш. Лъч, отразен от капчици овални, е поглед мой. Защо очи ти криеш? С ръка повдигаш клоните зелени – даряваш ...
92 6

И есен омайна...

И есен омайна, вятърът с листата си играе, по косата ми падат, завъртат се около мен, поднасят ме, веселят ме, усмихват ми се, смея се и аз на слънцето топло, на закачливия вятър... Но весела ли съм? Няма с кого да споделя този вълшебен момент... Лицето ми се смее, тялото ми иска да скача да се весе ...
110 2

И отново...

И залез ален града огрява,
уличните лампи леко просветват,
фаровете на колите бясно се нахварлят върху пътя...
и аз вървя сама...
Е вярно има приятелка до мен, ...
156 8

Учителка

Учителко добра,
тъй нежна като карамфила,
ти с ум си ме дарила
и обич си ми подарила!
Снегът е паднал мек и бял ...
128 2

БЪЛГАРИЯ

Там, където небесата са най-сини И слънце грее сред зелените поля Над планините - титанично славни Сред равнините със златокосите нивя Където копие забил е хан Аспаруха Там, където е моят корен и моята кръв Народ, що победил е хаос и разруха На пътя, по който Левски тръгнал е пръв В земята, където н ...
188 8

С навързана чаршафена тъга

по падащи
н
а
д
о ...
235 10

Не ме търси

Не питай "Как си?".
Не ме търси.
Отдавна ме прогони
с обиди, цинизъм и лъжи.
Не остана нищо, ...
159 2

* * *

Не мога да те имам,
знам това.
Така притихнала е в мен
сега вечерта.
И няма как ...
131

Болка ли е любовта

Дали наистина си влюбен
щом усещаш че, душата те боли.
Дали наистина обичаш
щом чувстваш, че сърцето ти кърви.
Когато от обида сълзите текът, ...
183 6

Сън

Тази нощ сънувах сън,
сън, в който видях себе си мъртва.
Лежах студена, обсипана с цветя.
Не чувствах нищо. Бях безмълвна,
със застинала усмивка на лице. ...
125 2

Не искам

Искам да си тръгна.
Искам да избягам.
Но не от теб.
От себе си искам да избягам.
От миналото ме боли. ...
123

Всички

Всички погледи впиват се в мене
и изливам с ръка смелостта си,
аз ги храня - предала се цялата,
като жертва след дългото бягство...
Всички търсят усилено в мене ...
396 30

Жажда

Разливай шампанско по тялото си,
дай да разливам и аз.
Гърдите ти - кладенец,
виното - жива вода.
И всяка капка жадно ...
183 8

И все пак

От умора ли тъжим по изгубени различия,
сълзите тежки парят от болезнени разкрития.
И все пак на пук ние гордо вдигаме глава,
дори да сме паднали и сломени в нощта!
Да се прегърнем със отворени обятия, ...
200 2

ПО ЗЕЛЕНИ ПЪТЕКИ

ПО ЗЕЛЕНИ ПЪТЕКИ
По зелени пътеки с теб ще вървим.
През косите ни вятър ще мине.
Ще усещаме мирис на сочни треви,
а небето над нас ще е синьо. ...
127 6

Знаеш ли що е любов

Пита ме нявга човек,
знаеш ли що е любов?
И аз му викам тогава:
това е чувство на блаженство и вяра.
Минаха години и питам се аз, ...
134

Те мълчат

Като слънчеви кълба,
Сякаш искат нещо
Да ми кажат те сега,
Но не смеят и мълчат.
Две очи – там има болка, ...
121 2

Среща

Чаровна плюшена играчка,
Ликът ти стопли мойта стаичка –
Таванска, мрачна, много мъничка;
Мъждука нейде бледа лампичка.
Със слънчева усмивка на уста ...
135 4

Съдбата на моряка

И тръгваш утре,заминаваш
И пак ще пориш морските вълни
Самотен в дните,нощите,
Но това ще знаят само морските вълни.
Оставаш сам,а може би и без мечти, ...
127 2

Ела

На Би... Ела с мен в тази лунна нощ Ще отидем сред звездите - Просто две невинни деца... Искаш ли...да открием света Ела - води ме, ще те водя и аз Там - на брега със сребърни вълни Нежно...ще гали косaтa ти морския бриз Бавно...ще потъна в твойте очи... В такава вечер, стават чудеса... Виждаш ли - ...
232 16

Страх от Любовта

Плачи сърце! Плачи!
Една любов за тебе
не достигна.
Плачи! Не ти остава
нищо друго. ...
146

ПРОСЯК

ПРОСЯК
Събира в износен, продупчен каскет –
от сутрин до вечер, през сълзи –
събира по два, по един и по пет –
подхвърлено с досада милосърдие. ...
175 16

Кажи ми мамо, моля те

Кажи ми мамо, моля те
защо не е останал в мене детски спомен.
Знам, че съм играла с много кукли
защо единствено със тях съм разговаряла.
Разкажи ми мамо, моля те ...
134

Защо?

> Защо ми караш да чувствам виновна
> като искаш от мен това, което не мога да ти дам?
> Защо ме правиш по-греховна,
> отколкото съм всъщност и аз незнам?
> ...
142

Когато пиша стихове....

> Когато пиша стихове се чувствам някак пречистена,
> освобождавам се от злобата, страха и болката,
> от илюзията безпощадна, измислена, скрита нейде в душата
> ми.Така ставам по-чиста и добра.
> Намирам някакво блаженно успокоение. ...
121 4

Пътека на живота

Поех по трудната пътека на живота,
тръгнах без страх изпълнен от самота,
сега вървя през тъмните дебри на света,
срещайки се с куп празни лица,
с хора без души и сърца. ...
119 4

* * *

> В тихи прашни листове заспивам всеки път.
> Те за мен по-скъпи са и от роден кът,
> защото на воля тичам сред пулсиращите редове
> от думи.Потъвам в дълбините на книжно трепетно море
> и чувам в просъница как отчаян стих зове ...
117 2

Признание

> Крия се в книги пълни с прах,
> спомням си се такава каквато бях
> - някогашното миличко дете,
> което никой не успя да разбере.
> ...
153 6

СНЕЖНО И БЯЛО

Дъжд е валяло...
И от белия сняг
не е останало нищо...
Кучета газят в калта
и пикаят по мътните локви. ...
207 18

ЩЕ СЕ СТОПИ СНЕГА...

Ще се стопи снегът. Всe някой ден
ще дойдат щъркели.
И първите цветя ще бъдат бели.
Небето ще се извали и ще поникнат облаци.
И може би ще бъда жив, ще седна в парка, ...
318 32

Луна, звезди, прозорците не светят.

Луна, звезди...Прозорците не светят.
Отдавна е заспал града, мирише и на есен.
И светят в жълто празни булеварди
по които само кучета вървят…
Така и не заспах, сред тъмното блуждаха ...
197 16

Хей, момиче

Хей, момиче, повдигни глава,
не се оставяй на живота да те смачка!
Когато ти е тъжно протегни ръка
и хвани съдбата в крачка!
Не потъвай в мрачни мисли ...
197 10

Дребното и Великото

Странник скитащ из гората... Гората – тъмна, мрачна и зловеща. Той самия – мрачен и замислен, пропускал сенките край него да минават. Вървял така година-две – може би минута или ден. Защото в таз гора злокобна, мигът тече сякаш векове. Та вървял си той и мислил си за туй или онуй: как времето тече, ...
115 2

Мога

Мога дълго безделно да живея, мога дълго болка да търпя, мога и лъжливо да се смея, но не мога да забравя теб и любовта! Лесно мога да отида там, където бяхме заедно щастливи някога, но трудно мога да забравя теб и нежната ти красота! Мога дълго да се боря! Мога силно да крещя, но не мога да се прер ...
125