Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Между мечтите и реалността

Между мечтите и реалността
стои човекът безсърдечен,
мечтата му е любовта,
реалността му болка непревзета!
Мечтата му е много проста - ...

^Azrael^

Поезия

2005-09-30T01:04:42+03:00 174

Като перфориран автобусен билет

Сърцето ми е като перфориран автобусен билет.
Всеки, който го види казва:
"Вече е обичало"...
2003 г.

galentina

Поезия

2005-09-29T22:53:01+03:00 141 10

Познах те

Познах те -
по китката, белязана с писец,
по пръстите, треперещи от обич,
по силуета светъл,
по ризата, потрепваща при залез ...

joanna_vas

Поезия

2005-09-29T20:20:03+03:00 219 10

Девет пъти

В девет делви зърно съм събирала
девет нощи,
в девет жътви, девет класа жънати,
с девет сърпа,
девет снопа ...

joanna_vas

Поезия

2005-09-29T20:17:32+03:00 140 8

Жар от есента

Стъпвам по листа-жар от есента….
Есенни цветя-ухаят във нощта…
Забързан в свойто ежедневие
умислен в хиляди проблеми,
изпитвам странно вдъхновение ...

levski66

Поезия

2005-09-29T18:10:50+03:00 110 8

Влюбен

Влюбен Обичам ли те мое момиче? Но имам ли право да казвам това? Когато съм с теб се чувствам различен! Когато те няма изпитвам тъга! Какво ли си мислиш за мене? Та аз съм за тебе -тъй непознат? И колко е малко моето село!... И колко голям е целият свят?... .По дяволите!Сега съм изгубен! О,хора!Дайт ...

levski66

Поезия

2005-09-29T18:10:37+03:00 166 8

* * *

Душата си превърнах в чан.
На кръстопътя я обесих-
да може всеки изтерзан
от болката да стори песен.
...Земята земетръсно екна.

zara

Поезия

2005-09-29T18:07:38+03:00 121 8

* * *

Не, няма той вече да чака,
Не ще да оплаква градът
Бойците поели във мрака
За него във бой да умрат.
Не, няма да плачат жените, ...

Itilon

Поезия

2005-09-29T11:41:09+03:00 207 4

Когато падне мрак

Когато падне мрак,
сърцето ти се свива от тъга.
Когато падне мрак
и сенки изплуват във нощта.
Когато падне мрак ...

Itilon

Поезия

2005-09-29T11:40:51+03:00 263 10

Разлиствам дневниците...

Разлиствам дневниците.. Кой ли
ще ги докосне с бели ръкавици?
И както ангел светъл ще се вчита,
ще мисли дълго...Ще разлиства.
Накрая ще прости. ...

писателче

Поезия

2005-09-29T11:40:19+03:00 177 16

Сериозният човек

Съжалявам сериозния човек,
че чак сърцето ми се къса...
Той явно е от следващия век,
затуй така сърдит е и се мръщи...
Сериозният човек е достолепен, ...

shemet

Поезия

2005-09-29T11:32:08+03:00 149 12

огледало

Не се поглеждам в огледалото,
но не от страх от годините,
а от това, какво ще прочета
във очите си - сините.

svetli4ka

Поезия

2005-09-29T11:30:11+03:00 103 2

Тя, есента

Тя е циганка,
много дива циганка,
с къносани пръсти - пътеки
и пъстри дрехи - листа,
и ги съблича, ...

cefules

Поезия

2005-09-28T18:47:45+03:00 109 2

Дъждовно 2

Като светена вода
дъждът се изля
върху мен и пречисти
моята същност
и моите мисли.

svetli4ka

Поезия

2005-09-28T17:58:29+03:00 122 8

Дъждовно 1

Дъждът е ужасно удобен точно сега -
вали върху мен и размива грима.
Добро оправдание, с което да скрия
момента на слабост!
Сълзите солени във сладка вода ...

svetli4ka

Поезия

2005-09-28T17:52:30+03:00 138 8

Паячета

Напускаше ме във всичките
десетки пъти, в които
аз си го измислях,
сякаш за да се подготвя
за единствения, ...

Fabiana

Поезия

2005-09-28T17:50:54+03:00 125 16

ЦВЕТЕТО

Цветето, което продаваше цветя, там - някъде в една пресечка... Сред аромата на пресъхнали души, даряващо копнежите с надежда. Усмихната...стоеше сред снега, прозирайки във истината вечна, че се раждаме, цъфтим и гнием, както и всичко преходно в света. Един ден...изчезна просто тя, незнам дали и дру ...

__FREEMAN__

Поезия

2005-09-28T17:22:33+03:00 151 4

***

Прегръщаш ме,а после ме оставяш,
поглеждаш ме в очите и си заминаваш.
Протягам аз сега ръка с надеждата да те докосна,
но колкото и дълго да стоя ще виждам само тъмнината!
Обичам те,но ти не го разбра, ...

dian4eto__

Поезия

2005-09-27T21:24:10+03:00 143 2

Закъсня

От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.
Е,щом се блъскаш във стена, ...

Svetlozavar

Поезия

2005-09-27T21:22:45+03:00 140 2

* * *

Видях врата-
пристъпих,и се върнах.
Видях врата-
почуках и избягах.
Видях врата- ...

Svetlozavar

Поезия

2005-09-27T21:22:28+03:00 106 4

Сценично

И цялата печал,
която вмачках в себе си
не струва капка жал,
а беше ми потребност...
Ще си намеря друга роля. ...

Svetlozavar

Поезия

2005-09-27T21:22:08+03:00 103

Клонче преброени самоти(JoannaVas&Cefules)

- Откъсни ми клонче
от утрото в което те желая
и залюлей желанията си
непредсказуеми и тихи, ей тъй
в гальовността си да пригушат ...

cefules

Поезия

2005-09-27T21:20:43+03:00 107 2

Ръката отмаляла

Пироните се врязват
в дланта, разтворена от обич.
Плачът гори в ушите
и пали думите преминали…
На хоризонта – ...

joanna_vas

Поезия

2005-09-27T18:27:23+03:00 131 10

Извечното

Поспри забързано човече,
какво догонваш в своя бяг?
Тичайки не стигаш ти далече…
И от нищо ли в живота нямаш страх?
Времето не ще забави хода, ...

shemet

Поезия

2005-09-27T16:34:14+03:00 137 6

Под сводовете, в храма...

Под сводовете, в храма...
Където само свещите пращят
и дигат пламък горе, към небето.
Където с тиха жалост и утеха
не свалят погледи от мен светците. ...

писателче

Поезия

2005-09-27T14:53:29+03:00 111 8

Кристална утрин...Розова и чиста...

Кристална утрин...Розова и чиста,
като коремчето на бебе...Птица
една, в храста скрита благославя
и слънцето, небето...Мене също.
Да можех и аз така...Да падна на колене ...

писателче

Поезия

2005-09-27T14:53:07+03:00 130 12

нетипично

Не съм типичната жена!
В очите ти като във вода
при всеки поглед аз не се разтварям.
Говоря много, нерядко и греша.
Не те лаская, честичко те критикувам. ...

svetli4ka

Поезия

2005-09-27T14:52:49+03:00 118 2

Метаморфоза

Странна е магията на времето -
преобразува любовта!
И вместо нея неуместно
и някак много бавно
се намества бремето ...

svetli4ka

Поезия

2005-09-27T14:52:26+03:00 113 2

Усещане за теб

Кървав залез ми целува раменете.
Ти ли си?
Нежен полъх милва ми страните.
Ти ли си?
Плисък на вълни ми шепне за любов. ...

razli44na

Поезия

2005-09-27T06:29:49+03:00 222 6

ЗА.....

За.........
Тишината с тежък вопъл плаче,
думи въздуха разкъсват,
скитат, търсят, кой да каже?
И накрая в гроба си се пръскат! ...

ХЕРОН

Поезия

2005-09-27T06:29:24+03:00 223 18

Развод по френски

Пред мен си сега-
с византийска усмивка и поглед смутен.
С каква ли фатална извивка
съдбата ни свърза-тебе и мен?
И аз-уж по-голяма, ...

zara

Поезия

2005-09-27T06:27:26+03:00 143 4

* * *

Да се събудиш до кораво мъжко рамо,
когато си загубила опора
и да почувстваш чужда топлина,
която с твоята се слива.
Ръцете,мокри от умора ...

zara

Поезия

2005-09-27T06:26:59+03:00 120 2

Елегия

От изсъхващите клони
падат златнокървави пендари.
Като непрощаващ спомен
есента отново ме завари.
Тъжномрачен дъжд вали, ...

zara

Поезия

2005-09-27T06:24:26+03:00 121 8

С настъпване на есента

От другата страна на острието
не капва нито капка кръв,
понеже по-ниско е режещия ръб
и не боли, когато
вървим по облата страна ...

joanna_vas

Поезия

2005-09-27T00:51:47+03:00 123 2

В тихи води

Пристъпва некротко,
а мислите
вкупом събарят стени.
Там долу
все още някой крещи. ...

joanna_vas

Поезия

2005-09-27T00:51:38+03:00 115 10

Когато си самотна

Смоковницата
с пулсираща хралупа,
с извити до земи
от тежестта клони,
с плодове - притворени очи ...

cefules

Поезия

2005-09-26T18:51:34+03:00 151 12

Без тъга

Не те вълнувам, очевидно. Дори и аз разбрах това. Разчетох твоето послание, събрано между устните ти- точно там, където те целувам и в момента – но не със обич, и все пак, странно, не и с болка.

svetli4ka

Поезия

2005-09-26T17:19:36+03:00 140 4

На Ванга

Без теб осиротя родът човешки,
без теб светице, майчице добра.
А кой ще ни показва вече грешките
и ще ни води в мрак към светлина?
Без праведните думи и заръки ...

Дора

Поезия

2005-09-26T17:17:07+03:00 172 2

разходка

Да те обичам е като
да се разхождам
сред поле от магарешки тръни.
Но да ходя бавно,
за да може всеки техен трън ...

svetli4ka

Поезия

2005-09-26T15:51:18+03:00 115

Докога?

Докога ще пътувам за никъде?
Докога във самотните влакове
ще попивам аз тайно очите си,
че на гарата никой не чака ме?
Докога ще пътувам безмислено? ...

Дора

Поезия

2005-09-26T15:49:05+03:00 205 6