Красива си...Изящна амфора !
Открита, някак като дар- в морето,
сред скелети на кораби, медузи
и много гнили водорасли...
Красива си...Да можех да рисувам! ...
Все по-голяма нежност изпитвам към тебе...
И не знам... Все по трудно намирам,
как да разкажа...Ти си порцеланова чаша,
която докосвам със устни.
И се страхувам... ...
КАК СЕ СЪЗДАВА ХУДОЖНИК
Не му купувай четките!-той има.
Понякога рисува със кръвта си,
когато пръстите му са ранени...
Не го учи на нищо-твърде прост е ! ...
Когато и децата ми си тръгнат...
И там-на аерогарата, през рамото си хвърлят камък
Когато, след прегръдките, сълзите,
гласът,
от говорителите ги повика за последно... ...
През пръските пяна прелива мигът докоснал ръцете, само движение обвило контура на времето в изящна хармония. През пустинята път не минава и от тишина оглушават миражите,удавени в жажда песъчинки сладникаво лепнат по устните. Духът е сянката на мисълта, пясъчна пяна призрачно обвила телата ни в мига ...
Ще се отлепя от земята,
по паяжината, която оплетох сам от лъчите,
от светлините на града и светулките,
от вялата светлина
на вече загубилите символичната си сила звезди, ...
Заслушай се във ритъма на своето сърце,
почувствай как пулсира във гърдите ти небето
и нека твойта мисъл да политне кат перце
отронено от птичи плясък, падащо в морето.
Мисията - продължение В лимузината беше прохладно от климатика и този път не правиха никакви експерименти с нежното ми тяло. -Ще те оставя там от където те взех-каза ми Велислава.-Предполагам,че ще намериш оправдание за отсъствието си.А и нали занапред ще се наложи да работим заедно-усмихна ми се съ ...
Мисията - продължение В лимузината беше прохладно от климатика и този път не правиха никакви експерименти с нежното ми тяло. -Ще те оставя там от където те взех-каза ми Велислава.-Предполагам,че ще намериш оправдание за отсъствието си.А и нали занапред ще се наложи да работим заедно-усмихна ми се съ ...
Октомврийският дъжд (на Божидар) В нощта усещам звуците на майстор буден. По лъскавото джезве на улиците кове усърден, (филигранно) лицето на човек учуден от този свят тъй странен… усмивки по лицето на самотния бедняк, угриженост в ръцете на бащата, веселието на прокълнат знак дамгосан по чела от зл ...
Пресмятам дните си във мигове,
в които съм докоснала страста ти.
Броя изтеклите минути в битове,
и вече не си спомням възрастта си.
Няма вече друго ежедневие, ...
На завет скрил си вятъра ми днес,
на сянка слънцето ми си отвлякъл...
Но само мислиш, че знаеш какво е в мен
и колко празна днес се чувствам!
Във мене облаци от захарен памук ...
Загубих тялото си някъде по пътя,
взирайки се в нощната тъма
с едничка цел - да мога да намеря
едната истина - за теб и любовта.
По чужди пътища се лутах, ...
Щастлив съм, Господи...Благодаря Ти!
Усетих го внезапно, във метрото...
Когато се прибирах, пак-съсипан,
и гледах някъде безпътен.
...И всички гледаха безпътни. ...
Топли устни, студени очи.
Със вина те прегръщам, а сърцето мълчи.
Нови чувства в сърцето напират,
а любовта ми към тебе бавно умира.
Топли устни, студени очи. ...
Извършва се приватизация на цялата българска нация! Целта е ясна: -пълна Приватизация със начислена аамортизация! След това фактура,менителница, ордер или ...разписка... После плащане-в кеш или натура... от разплащателна сметка или...под масата.... "Целта оправдавала средствата"- гласи някаква си ми ...
Нашите млади тела са пропити с отрови... Промишлени газове, прах и горелки... ръце омазани с масла и нафта... ...Длани прежулени от ключове и въртоци... ...Нокти начупени... ръце със отоци... ...Дрехи пробити от стоманения шлак... ...Огнени пръски.... изгарящи дълбоко в месото ни съскащи!!!... ...Ко ...
Ядосани и нервни вечно сме ние... Почти ежедневно: за разни"дреболии" Хора най-различни.... Хора-безработни... Хора-най-богати!... Хора-безимотни!... Едни се ядосват на старата кола! Други ги тормози съпругата(ът)"добра".... Трети пък-изнервени, че нямали пари!!! Четвърти пък проблеми: с многото пар ...
Не може бледолик да киснеш само в спомена.
Да нямаш настояще и цел, нито една.
Да разлистваш само овехтялите страници
И да наливаш в празнотата още празнота.
Да говориш в настояще, а да мислиш в минало ...
Безмълвна, топла, загадъчна беше нощта,
погледът ми се проплъзна към луната.
Съгледах по лицето й очертани петна,
сякаш в нея се оглеждаше земята.
Усетих притегляне, животворни сили. ...