Няма еволюция, а деградация. Еволюцията казва – тръгваме от нищо и се развиваме. Тя изключва съществуването на душата. Законът на еволюцията провтиворечи на природата. Ако оставим нещо само на произвола, то ще започне да се развива или ще започне за се разваля. Определено ще започне да се разваля. В ...

Защо съм толкова чувствителна,
Господи?Защо сътворил си ме
сякаш от порцелан,от крехко стъкло?
Да страдам като ранена птица,
чезнейки ...като пресъхваща вода... ...

Любов!След нея сива пепел,
оставен спомен.
Морето от сълзи измива пепелта,
а споменът за любовта попива
дълбоко в сърцето. ...

Сънища безсънни
в нощи безлунни,
любовната отвара
сее поквара.
Обич и омраза ...

В мъгла те търся безотказно,
на сън викам твойто име,
но като мираж в пустиня
те губя безвъзратно.
В поле с разцъфнали цветя, ...

Обичаш ли ме толкова,
за да преплуваш океани?
Обичаш ли ме, колкото
луната-земята?
А можеш ли без мен, ...

Добрината ти събужда
усмивката ми.
Изтриваш злото от моето сърце
и сътворяваш градина
от цветни тонове в душата ми. ...

Да искаш,да не можеш.
да се надяваш...
Надеждите да умират със залеза.
Да мечтаеш,а мечтите
да се превръщат в прашинки. ...

Вървя по път,
прашен и безкраен,
без ясна посока,вървя.
Връщане няма!
Къде ме водиш? ...

Душата ми е като есен,
в гора с опадали листа,
самотна,пуста,с налегнала тъга
и само вятърът напомня,
че съм жива,чупейки ...

Есенни листа...,вятърът довял
е с тях и любовта.
Капки дъжд,върху слънчева усмивка,
образували дъга.
Есенна песен или шепот нежен, ...

Разказ?! Не точно... Просто една вечер без бира!!!
Интересно, лежа и си пиша, пиша някакви думи. Думи, които само аз разбирам, защото влагам в тях смисъл които единствено аз разбирам, защото всеки човек вижда света от свой ъгъл и думите които са част от този свят за всеки означават различни неща.
И ...

Не ми казвай какво мога.
Знам!
Не ми казвай какво имам-
имам криле!
Не ми казвай какъв си. ...

КЪДЕ СТЕ, МОИ НЕНАГЛЕДНИ
Къде сте, мои ненагледни,
бездомни, женствени души?
Коя врата изхвърли ви безследно
в утробата на мътните води. ...

КАК ИСКАМ ДА ...
Как искам да настъпя сянката си.
Да се освободя!
Да мога да ходя свободен
по улици с пъстри момичета. ...

СРЕЩУ МЕНЕ ВИЖДАМ САМО, САМО
Срещу мене виждам само, само
вятъра различен, дето звуците събуди,
да ме вдъхват и обичат.
Срещу мене чувам само, само ...

САМ
Сам! Със тъжни панталони
седя накрая на света.
Наливат ми, подават ми бонбони
и тихо пеят "Тра-ла-ла". ...

Навярно искрено желаеш, мили,
да те обичам с огнена любов,
ръцете протегни и дай ми сили
страстта си да запаля с твоя зов!
Сега е ледено сърцето мое, ...

Ти чувствал ли си самотата?
Усещал ли си как боли,
когато хлопне се вратата,
а зад нея твоите мечти
Вярвал ли си някога във рая, ...

Корен от 25 години от живота ми премина под знака на математическа гимназия "Атанас Радев". Ученето на подобно място предлага на човек доста локални екстремуми. Изследвайки функицията на пребиваването си там, откривам спорадични промени в екстремалността на графиката и все пак минимумите и максимуми ...

Тръгвам аз по твойта диря,
без да знам къде да спра.
Скитайки сред сенки сиви
в търсене на любовта.
Сенки със лица красиви, ...

Яростно жестока - това ще бъда.
Ще отмъстя на всички тях,
ще се вместя в техния живот и без възмута
във очите ми ще се чете отново смях.
Със мене те се подиграха, ...

През септември заваля
пак земята мрак застла.
Ти отново ме плени
в мрежата си от лъжи.
Аз приех те-нямах избор, ...

Сълзи текат от твоите очи
и тази нощ ранена ще си ти.
Няма да усетиш
ласките му нежни,
няма пак да галиш ...

Едно сърце тупти за теб,
едно сърце тупти само,
едно сърце е вечно в лед,
едно сърце е в грях и зло.
Една мечта е тъй сама, ...

Две души отново са сами,
една преграда между тях стои.
Нещо вечно ги дели,
отново в мрака са сами .
Две души са пак сами, ...

С дъх на пролетни цветя
пристига рано в заранта
и ето,пак долита тя-
красавицата любовта.
С нежност и добри слова ...

Ден като ден.
Нищо различно.
РС, телефон и кафе.
Пръсти, клавиши,
стих носталгично ...