"Прости ми" устата тихо продумва,
далеч надмогнала ранимото днес.
"Прости ми" и болката мигом изчезва
с утрото на новия ден.
А езикът в свади унесен - ...

„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?
До седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.” ...

Делят ни ледници от мрачни мисли,
където слънчев лъч не може да премине
през блоковете тъмнина между ни,
затрупали и малките пътечки от години.
Не може ли? А ако с поглед те погаля, ...

Пандемониумът - част 1 Tъмнината бавно се спускаше, все по-надолу и надолу, оставяйки само черноалените сенки , отражения от слънцето, остатъците на празна Надежда и там, където някога цараше светлина, сега настъпваше мрак...
Черните облаци, чиито краищата бяха обгорени, сякаш Ги беше потопил в кръв ...

“Кажи ми кой е кумирът ти и аз ще ти кажа какъв си” – така перефразирана, поговорката за приятеля звучи даже още по-убедително. И с право. Да си имаш кумир никак не е срамно. Признават си го даже отдавна пораснали “момчета” и “момичета” на по 30-40 години. И все пак, кумирите се чувстват най-добре с ...

Надеждите заспаха,
мечтите отлетяха,
сълзите се превърнаха във скреж…
Копнежите задрямаха,
желанията стихнаха, ...

Но аз погълнах всичките ти вечери
и в пламъка на восъчната свещ
оставих да гори едничък спомен
за шепотът ти тъй горещ...
Но аз откраднах всичките ти залези. ...

Любов!!! – какво горещо нещо...
Любов!!! – как хубаво звучи...
Любов, аз искам винаги да те усещам,
дълбоко взирайки се в черните очи.
Оставям се на таз Магьосница червена- ...

Измина толкова много време. Време на истински мъчителна носталгия, тъга и надежда да се върна по- скоро. От пет години съм далеч от страната си, някъде там из “уж” развитите страни, търсеща по- благополучен живот. Да, там, макар и като човек “втора ръка” живях по- добре по отношение на прехраната си ...

Небето е увиснало отгоре
подпухнало от дъжд, тъга и сълзи.
Добре че ще вали, че няма никой в парка.
Не искам никого да срещам. Нито да ме виждат.
Ще пия водка, сгушен под дърветата ...

Изповед без име
Нима има часове и мисли минали без теб,
Нима не знаеш колко ми е трудно сърцето ми да бъде лед!!!
Нима не съм ти казала повече отколкото е необходимо аз да ти призная,
Нима си мислиш, че за мислите и чувствата ти аз нехая?!? ...

Тунел мрачен. Прозорци затворени. Един глас нетачен тихо говори ми. Гласът на сърцето казва "умри", гласът на дедето крещи "остани". Единият шепне, другият вика, заглъхват и сетне е ред да избирам. Зеленикави сенки замъгляват ума ми; часовникът стенен отчита смъртта ми...

Разбери, не можеш да ме имаш, за теб съм просто далечна картина, картина, закачена в къщата на някой друг, пазещ я свидно в сладките окови на любовта. Разбери, не искам да те нараня, уморих се да причинявам само тъга, всяка моя дума да се забива в нечие сърце като остра, смъртоносно отровна стрела. ...

Казахме си ний "край, всичко свърши", но "сбогом" да кажат си сърцата ни не могат. Виждам погледа ти, изпълнен с копнеж до мен да се приближиш, да ме прегърнеш, както преди с любов да ме целунеш. Знам, раздялата е трудна и жестока, да се примири с нея никой не желае и точка не може на историята да п ...

Върви! Иди си! Махни се ти от мен, не искам да съм вечно в отровния ти плен. Твърде дълго заради тебе страдах и твърде много сълзи по теб изплаках. Беше време, повече от всичко те обичах и всичко на света за тебе давах. Но ти силата на чувствата ми не разбра и съдбата да бъдеш сам избра. Е, добре, а ...

Луна красива, звезди сияйни, а аз стоя сама в нощта - мечтая за целувките ти омайни, пътувам към наш'та вълшебна долина. Там намира се страна прекрасна - с цветя, водопади, облачета бели... Аз бродя омагьосана в гората зелена и търся само теб, любими. Аз знам - очакваш ме с надежда, любовта обладала ...

Мисъл – ужас
Любов – ад
Страст и гордост
в тъмен свят.
Облак – целувки ...

Далечен, чужд, недостижим,
студен, забулен, невидим,
мираж, илюзия, мечта...
А чакам те – сама...

Всичко започна много отдавна.
Толкова отдавна, че и аз не помня точно кога.
Допуснахма грешки и страдаме сега.
Някога ти беше като слънцето в небето,
като пяната в морето, ...

Посвещение
Ти беше вярата ми във живота
и беше всичко в този свят,
ти беше истинската обич
и мойта орис, моя блян. ...

С отворени очи сънувала те бях
Събудих се,
но устните горяха.
Събудих се,
но аз при теб пак бях. ...

Старите стъпки
Пак връщам се по старите си стъпки
отново там край тихата река,
в сърцето спомен нежен се пробужда,
обречен някога на самота. ...

ОТМИНАЛ МИГ
Прохладна нощ
след зноен ден
настъпва мрак
и пак се взирам, в небето ...

Душата ми - развалина...
Кажи ми, Боже,
каква е таз земя,
че иска днес
любовта си в нея ...

Сама съм
и без тебе мога.
Сама съм
и за теб не моля.
Очите ми ...

Стоиш на прага и ме молиш
извърнал си назад глава,
шептиш ми тихо
думи нежни,
в сърцето ми се връща ...

Защо и тази нощ не искаш да заспиш,
кажи какво в сърцето си таиш.
Какво ли виждаш там в небето,
та твоята звезда да свети в сърцето.
Защо и тази нощ съня си пак ще гониш, ...

Дали от миналото си въздишка,
не знам, но днес сърцето ми те иска.
Дали за теб дъхът ми спира,
не знам, но мъката в мен умира.
Дали си лик забравен от душата, ...

Душата ми - откъснат лист,
а вятърът повява
сърцето ми - изгубен миг,
а вън се свечерява.
И гръм ли чувам...или крясък ...

Приятели ний бяхме най-добри, но съдбата друго за нас реши. Поглеждаш ме и питаш с очи "Какво помежду ни се промени?" Искрица пламна бързо между нас, разпали се и бързо ни помете и в огъня на наш'та луда страст сърцата си ний изгорихме. Любов в очите ми видя и страх в миг те облада, но знай - не ще ...

Липсваш ми... Боже, колко само ми липсваш... Да призная и пред себе си не мога, че чувства дълбоки към тебе тая и че не мога без тебе да живея. Липсва ми приятелството ти - така ненатрапчиво и нежно, липсва ми прегръдката ти, гласа ти, липсваш ми ти... Как искам времето назад да върна, как искам от ...

В живота ми бурно ти навлезе и сърцето ми без да искаш превзе. Но любовта ми дълго ти отрича - не искаше да признаеш, че някой те обича. Само нощ една ти ми подари, а после ми каза просто "Забрави!" И в този миг любовта ми си отиде, без шанс обратно да се върне. Но знай - за всичко беше ти виновен - ...

Душата ми се лута в безкраен лабиринт, а сърцето ми се чувства заклещено във винт. Объркана съм, не зная какво да мисля и за всичко аз се страшно колебая. Защо винаги така в живота става, че дори и втори шанс Съдбата да ти подарява, отново получава се същото накрая и ти оказваш се сам в празна бяла ...

Грешници сме всички в този свят, в това число, естествено, и аз. Но с какво сме, Боже, ний виновни, че дал си ни души така греховни. Да беше ни направил по-добри, щяха да ни очакват само скучни дни. Нямаше да познаваме какво е страст и нямаше да държим всичко в своя власт. Добри дела за други щяхме ...

Толкова дълго те чаках...
Всяка стъпка по паважа пробуждаше надежда в моята душа.След мъжкия ти аромат
обръщах аз глава.Аз те чаках и дълго те търсих: като посърнало цвете, очакващо
дъжд; като разплакано дете, търсещо нежна ласка.
Аз се надявах... ...

Що за шега на Съдбата?! Точно в този трагичен ден времето трябваше да бъде толкова хубаво... Слънцето безжалостно печеше и сякаш се надсмиваше над печалното лице на момичето, което вървеше бавно по алеята на зеления градски парк. Бе красиво, много красиво, но Лиляна не искаше да забелязва тази красо ...

И казваш: Все още те обичам,
но... е по - различно отпреди"
И аз. Какво ни промени?
Нима е времето, което е било.
Поотъпкана е сякаш любовта ни. ...

още малко съвсем едно драсване на сетивата или един Гарван да дойде преди крайният дъжд изящно докрай докрай ли остана Анна Бел – Ли тук няма знамение съдба или знак само издигане до край е изкуство истина без да се виждаш но Гарванът жално погледна из грачи си нещо и скочи в очите ми “Nevermоre” ( ...

Като плюшена играчка
аз съм в твоите ръце,
ту ме милваш,ту ме мачкаш,
но накрая-гушкаш ме.
Като стъклената кукла ...

Вървя из шумните тълпи и понякога се самозабравям в цялата тази суета на ежедневието..Хората-все еднакви, като броеница от зърна на делника, вече не ме привличат..Има някаква пустота в тях, а аз обичам простора. За тоя свят ли съм? Понякога дотолкова е притъмняло в душата ми и навсякъде около мен, ч ...