Гледах жената срещу себе си. Сплъстената й коса, бръчките около очите, умората в тях и цялата отпуснатост на тялото й говореха едно: ”Не съм доволна от живота си” и неудовлетворението, което виждах ме караше да изтръпвам от страх.
Тя гледаше в една точка някъде пред себе си и дори не ме забелязваше. ...

Някой ден ще тръгна от живота си
и ще те забравя -
като ненужна вещ,
като празен куфар на гара.
Няма да плача, ...

Сякаш беше вчера, когато с теб кръстосвахме прашните улици на стария ни квартал, когато чистосърдечните усмивки не слизаха и за миг от щастливите ни лица, а кръвта ни кипеше буйна като вино. Гребяхме с препълнени шепи от живота и от младостта, мислехме, че изворът им е бездънен. Обмисляхме своите пл ...

Обичам те, не ме вини
и среща между нас да няма,
от туй сърцето ме боли
и търся аз една промяна!
С какво ме впечатли не зная, ...

Кафенето беше много хубаво. Така де, ако може да е хубаво едно кафене въобще. Беше не с обичайните масички и столове, а с мека мебел. В интериора преобладаваха светли, слънчеви тонове. Сиреч – жълто, оранжево, светло синьо...
Сервитьорката се приближи към него. Беше уморено-усмихната. И спретната.
- ...

Сърцето умира.
Пада в прахта.
Последна надежда?!
И тя избледня...
Сърцето умира. ...

Рано ли пристигнах?
По скоро – много закъснях?!
Егоистично е другите да караш
да търсят несъществуваща вина.
Сърцето ти кърви и стене ...

ЕЛЕГИЯ
Когато се разделяме с любима
под строгия канон на зодиака,
когато шепнем "Сбогом" и "Прости ми",
и продължаваме сами нататък... ...

Самотната жена
от работа се връща рано,
от чаят с мед умислено да пие
и тялото по навик да нахрани,
и тялото по навик да измие. ...

Плачи! Плачи за мен,
че завинаги ме изгуби.
Мисли и съжалявай,
че уби любовта ни само за ден!
Наи - чистите ми чувства ти погуби! ...

Нощта е ден, когато заблестят
очите ти.
И става светло във душата ми.
Звънят камбани от небесни храмове,
където боговете ...

Не ме сравнявай
със отминала любов.
Целувай ме сега,
люби ме.
Жадувай ме такава, ...

Отново е мрак. Нищо не се вижда вече. Само лампите до прозорците на няколко къщи все още светят. И вървейки по прашната улица си мисля, не е ли странно, че преди живеех в оная схлупена къща там горе на баира. Но това беше някога. Сега всичко е различно. Помня, как тая улица всеки ден беше пълна с ве ...

Душата ми като забравена река
сред върхове
и пустош сива
препуска експлузивно
без да спре ...

Днешните измерения на доброто
Какво е добро? Как се прави добро? Дали всички знаем, а дали се интересуваме от това? Поне един човек се е попитал, поне един е разбрал, че днешните измерения на доброто са далеч по-сложни и банални от тези в миналото!
Малко хора се интересуват от тази дума. Тя е станал ...

Защо всички я плюеха?
Тя бе като другите.
Обичаше, мразеше,
но най - често страдаше.
Беше бедна, окъсана, ...

Сбогуване
Тръгна си...Тръгна и ме остави сам сама с бездънния кладенец на сълзите, който сам издълба в собственото ми сърце. Единственият гост в дома ми е студеният, пронизващ, нощен вятър, нахълтващ нагло всяка вечер през скърцащия прозорец. Носи ми като скъпоценен дар мъка и сълзи. Звездите ме ост ...

Не си мисли, че те забравих.
Ти тука.....в ляво завинаги остана.
В сърцето те заключих, сейф направих
и скрих там дълбоко кървящата рана.
Не се сърди ако безнадеждно чакаш ...

Не си отивай... Моля те,
почакай, спри!...
Да те погледна за последно.
Навън вали... Не тръгвай!...
Остани и тази вечер. ...

От душата си ще извадя чернилката. Най - грозните, най - тъмните краски. Ще нарисувам с тях живота си и ще си представям щастие. Със сиво ще рисувам чувствата. Тъмносиньото ще е за мъката. Ще оставя за болката черното. В леденобяло ще бъде лицето ми. А някога исках да рисувам любов. Да използвам най ...

Пътят се стелеше пред него. Белите прекъснати линии на асфалта се сливаха в далечината. Там пътят се събираше в точка сред пожълтелите храсти на полето. Отдясно Балкана обагряше с малко зелено пустинния пейзаж.
Всъщност пейзажа беше красив, обагрен от всички цветове на есента - жълто, червено, кафяв ...

Любов / Промяна
Есе
Всеки човек има жажда, копнеж и желание в сърцето си да бъде обичан.
Любовта е чувство. То не може нито умишлено да се предизвика, нито доброволно да се превъзмогне. Тя не може да бъде изчерпана и ти не можеш да накараш някой да не те обича повече. В своята същност Любовта най - ...

Устата промълви “Не те обичам вече“.
Светът се преобърна. Времето замря,
тихо го повтори и “Съжалявам” рече,
но аз не я чувах, повален от мига.
Ръцете докоснах. В очите потърсих ...

Стар спомен
Защо и днес не съм това дете, което слушаше в захлас звъна на кристалните чаши пълни с вълшебна течност от която не му даваха да вкуси никога? Шампанско я наричаха големите и я пиеха единствено по празник. Защо не слушам пак гласа на птиците и мърморенето на старите дървета? Защо ли не д ...

Спомням си една нощ в града на мъглата, елмазения вой на морето върху рамото ми, дивата му романтика, която луминисцираше върху екрана на паметта в залези и нощи, лунни пътеки и самота, забиваше ме сред бесен водовъртеж от спомени. Спомням си за оная страшна взривяваща любов, която безпощадно разбив ...

Сърцето умира бавно.
Окъпано в кръв отлита,
попито в отровни лъжи,
изтърпяло горчиво страдание,
живяло в лъжа, в отчаяние. ...

Сърцето вика и изгаря.
Душата бавно умира...
Пепелта от последното чувство
вече догаря и дъхът спира...
Една детска мечта си отива, ...

Усмихваш се, но аз не мога да те видя...
Стоиш над мен така високо...
Не ще те вече никого обижда...
Таиш се ти в душата тъй дълбоко...
Нарани ме. Дори не се сбогува... ...

Дали ще се загубим заедно отново
и пак ще се преплитат копнение и страх -
етерни листа вдън кладенеца на ума ми ?
Всичко е едно сега,
което сбъдва само пропаста ми, ...

Днес валя...мек, пухкав и перфектно чист и бял, нежен като ласка, с ухание на високопланински тайни, непознати билки..сняг. Невинно бял като душата на мъничко дете, с красотата и очакването на първото кокиче след дълга, тежка, мразовита зима. Сякаш искаше да спаси хората от собствените им, зацапани ...

Тя за мене е една -
вечно усмихната жена.
Красива, нежна и добра,
като момина сълза.
Щом видя ли я аз, ...

за читатели с чувство за хумор;)
Често лудоста ни избива в поезия,
вдъхновението- в дълбока амнезия,
правилата за рима отиват на кино...
(Но това няма нищо общо с Ал Пачино)... ...

(От цикъла „Кръчма „Зелената котка” – 10)
Скърцането на веслата и плясъкът на водата явно бяха успели да ме приспят, понеже когато лодкарят каза „Пристигнахме” се сепнах и доста време се чудих къде съм. След няколко дълги секунди обаче съзнанието ми възприе студа, влагата и отвратителното количество ...

Хей, барман,
как я караш, драги?
Сипи сега
за новата... и пета.
Пол'вината от ...

Хей, барман,
минавам
на ракия.
Не ме питай
що за ситуация. ...

Ти си всичко, за което съм мечтала-
моят пристан и моето спасение,
моята надежда за по–добър утрешен ден,
моето малко пламъче, което гори,
за да радва хорските очи. ...

второ преработено и допълнено издание
Аз:
Здравей, как си, приятелко?
Как си, добре ли я караш?
Още ли хрупаш нитрати ...

Ще ми подадеш ли ръка? Искам да се изправя, но не мога сама. Ще ми подадеш ли ръка? Течението е прекалено силно и ме отнася далеч. Ще ми подадеш ли ръка? Искам да избягам от света, който изградих само за месец. Ще ми подадеш ли ръка? Иначе ще падна от въздушната кула и ще се разбия на хиляди парчета ...

Защо да те търся със поглед навсякъде?
Защо да навеждам глава,
когато ти си във мен?...
Защо да се ровя във дните изминали?
Защо да се плаша от друга, ...

Ако си сън, не искам да се будя. Ако не си, не искам да заспивам. Искам да те гледам, да те докосвам с върховете на пръстите си, а после ти да ги целуваш. Искам да потънем в еуфория от усещания, в забравата на желанието, в магията на мига. Искам да съм твоята красива, ослепителна, главозамайваща, оп ...