Аз мога да летя,
но искам нейните крила.
Аз мога да светя дори в тъмнината,
но се моля за светлината на нейната душа.
Радвам се на песента и всяка дума от нейната уста, ...

Жената
която обичам
е просто жена,
не е само глътка вода
за пустинника. ...

Вечерно пощурявам,
щурчетата настройвам
по струните на моята китара
и те серенадвам,
за да те имам ...

@
Представи си един голям компакт диск -
на равната му повърхност е записан твоя живот:
всичко, което вече ти се е случвало или е можело да ти се случи;
всичко, което ще ти се случи при един или друг твой избор. ...

Помня деня, в които се запознахме,
беше студен и мрачен ден.
Не виждах смисъл в този мрачен свят,
бях отчаян, виждах само черните неща.
Облаците се разтвориха и ми показаха звезда, ...

Някога в страната на дъждовете, където все валяло и дъждът никога, ама никога не спирал, живеело едно мишленце със чипо носленце. Имало дълги мустаци и големи бели зъбки, защото обичало да си похапва сирене.Всичко жители на тази страна почти не излизали, защото дъждът не спирал, а на кой му се ходи ...

На планетата Итора се водеше война от 244 години. Съществата, живеещи там, бяха наричани иторианци. Иторианците бяха кротки по природа, но откакто крактикулите бяха нападнали планетата им, те воюваха за свободата си. Не искаха да бъдат роби на пришълците и воюваха от много години за възвръщане на он ...

,, Великата Рилска пустиня ” Рила е велика планина, прелестна земя. Всичко в нея е толкова истинско, така красиво изваяно от природата. Веднъж стъпил на нея, човек не може да не усети величието й под нозете си и да поиска с цялото си сърце да се върне отново и отново при нея. Вървиш из пътеките и, х ...

Животът е изразена Любов Животът е най-прекрасното и едновременно с това най- трудното нещо , което притежава всяко живо същество. Той е като една пътека , която води до някъде, но няма да разбереш докъде, ако не преодолееш пречките и препядствията по нея. Разбираш това едва, когато лошото отмине, о ...

И разцъфнал светът е,
в черна угар блести,
няма жадни амбиции
нито фалш от преди.
На Купидон със стрелите ...

Денят
е сънят на звездите,
а ето, че вече са будни.
В твойте коси
прозорецът плъзга сребърна сянка. ...

Бих ти разказал за прашните пътища,
във които вървях.
За коловози и спирки,
за гари без никакви влакове.
Бих ти разказал… ...

Да можех да си тръгна - хей така ! - внезапно.
С усмивка на хлапак, заварен да се милва.
Смутено да се вдигна, да падне чаша с вино.
Жена ми да ме гледа, а аз да и намигна.
Зад мен да блъсна стола, нарочно - да се счупи. ...

Проникваш със скоростен влак в тунела на свойта реалност.
С моя влак – насрещно движещ се, ще се разминат само в миг.
ИСКАМ
да предизвикам сблъсъка им:
ЗАТОВА ...

Любовта материална
безпощадно
е и имàне
и е úмане,
създаващи проблеми. ...

Велко е приятел наш голям.
От всичко той разбира и не го е срам.
Кажеше ли нещо винаги то бе така.
Направеше ли нещо, то никога не бе беля.
Аз казвам "беше" не просто ей така, ...

Една фалшива игра
Сърцето ми сякаш се превърна в камък. Чувствам се като статуя - безчувствена, студена, с празен поглед и гладък мозък и единствените промени които настъпват върху мен - момичето от мрамор са следите на времето - това, което тече по часовник, което ме кара да порасна и да свикна с в ...

1. ИСКАМ да СВЕТЯ като свещичка в Твоите шепи. Да осветявам Храма – Себе Си - и да се кланям на Теб, Ти, Който Си Бога в Мен!
СВЕТЯ
@
2. ИСКАМ да съм СИЛЕН и як като бик. И тореадорът в мен да хваща бикът на физиологичните процеси за рогата и да подчинява метаболизма на тялото!
ЗДРАВЕЯ ...

1. ЗНАМ – отражение на сетивата ми е тази реалност. Владея
Знание - Сила - Безсмъртие чрез безпределни сетивни умения.
@
2. МОГА в един миг и себе си, и света да променям: АЗ разширявам
Вселената. АЗ - ът е Пътят и Истина има в Живота. Успявам! ...

Не улица, а бунище. Това си мисли, докато пресича улицата. Светофара го е погледнал със широко отворено зелено око и той засилва своя ход защото знае, че всеки миг ще блесне кървавото му око и автомобилите ще зафучат, като разярени дракони. Един просяк, точно на самия мост е подал измършавялата си р ...

НЕНОРМАЛНОТО
Прехвърча сняг.
Нямаше край тази зима. Омръзнало ми е, омръзнало ми е всичко- и студовете, и кишата по софийските улици. Мръсотията сякаш извира от земята. През лятото не си личи толкова, само като духне вятър и разнесе из въздуха кълба пепел, се вижда сред какво живеем.
А сега ?
Кал, м ...

Полека, ден след ден- умирам.
Усещам болка в мозъка, в гърдите.
И сутрин много кашлям...Плюя
парчета делник, късове от спомен
затлачен вътре, в мене...Колко са звездите ...

Пияни кучета скитат в нощта.
И вият, и псуват луната изцъклена.
Ах, приятели грозни...защо ме оставихте?
Към дома си пътят как ще намеря?
По-добре е да спра. ...

тя е толкова далече говори без да чува а той минава между дните между живота в треперещите полусенки я сънува но тя разлиства друга книга обсипана със йероглифи тя иска да узнае и гадае на вътрешностите на жертвени животни древна жрица а няма бъдеще и време остава той като безумен камък хвърлен напо ...

Днес баба Мария се събуди както обикновено, точно преди първото кукуригане на петлите. Облече старата си изтъркана рокля с кръпки от време оно и запретна ръкави. Днес бе особен ден. Внука и щеше да си дойде и да отседне при нея за ден, два. Поне така подметна като се обади по телефона в къщата на съ ...

В онова безвремие,
се къпе крилата мисъл.
Умишлено сътворена
сред купища безмислици,
но криеща в себе си ...

Като скитник в своето някога –
за частица съдба
купувам умиращи сърца,
украсявам ги с малко нежност,
вдъхвам им малко свежест. ...

Обрах всички НЕ - та на интернета
и единúчки,
за да те имам.
Омотах римите,
коленичейки ничком ...

Люлям Вселената.
Усмивка да грейне
върху очите ти
милички,
миличко. ...