U ovom gradu nema ljubavi za mene
ovde svi znaju da sam nekad bila tvoja
i svaka stopa jos me podseca na tebe
ma kuda posla ja
U ovom gradu kao nikoga da nemam ...

(аз и ти)
- Здравей, изглежда малко се забавих,
отдавна ли стоиш и чакаш?
Погледна ме, но без да се изправи:
- Почивам си, докато дойде влака. ...

Малко сам
малко твой
малко аз
те обичам!
Малко ти ...

Слънцето със светлия поглед на лятото
закачливо в морето намигва.
Вълните, със синия писък на чайките
неустоимо и нежно ме викат.
За аромата на море съм жадна ...

Написах толкова Хай,
знаеш ли,Ку?
Хай-ку,
***
Хай - каза Ку - ...

на Пламен Ставрев
за откраднатия миг
Тази вечер
изгубих сърцето си,
мила, ...

Логически анализ върху:
“Изчерпана е същостта на безвремието”
от Марина
Каква е същността
на нищото? ...

Мрака дойде рано, носен от жулещите езици на студа. Земята беше скована в безпощадна, суха зима, и смразяващ душата хлад. По улиците на града нямаше никой и само окапалите листа на дърветата танцуваха във въздуха, носени от воя на ледените ветрове. Из въздуха витаеше някаква нотка на скрита печал и ...

ОТРЯД ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ
или
Спете с най-новите гащи
фейлетон
“…Безлюдно и на пъпа на града! Тишина с привкус на натрапчива чалга. Някаква супергърла си дере гърлото и си тресе деколтето пред чалгосаната вече клиентела на заведението на края на града. ...

Със поглед на хитруша ме поглеждаш,
в очите ти блести страстта.
Не казваш нищо, но го зная,
в сърцето ти на власт е любовта.
Със устни милвам ти гърдите ...

Затвори очите си! Завинаги!
Но аз те откривам във болката,
но аз те откривам във сълзите си,
но аз те откривам в съня си,
но аз те откривам в надеждата, ...

Ех, поети, поети!
Колко радост, тъга
сте събрали в куплетите...
Колко сълзи в нощта
сте проливали тихо ...

Граматика на живота В началото бях главна буква, Защото бях в началото. Отначало започвах да уча, отначало да тичам, да обичам – от самото начало. Да си главна буква е прекрасно! Като началото. После станах правописна грешка – буква на инат – любоФ, вместо любоВ, Бич, вместо Обич, вместо Ласка – ДРа ...

Беда
Весела Кънчева
Бедата идва сама -
нечакана и нежелана...
Увива се като змия ...

Четирилистна детелина Весела Кънчева Мечтаех да намеря четирилистна детелина - вярвах, че едва тогава ще бъда и аз щастлива. Така и не намерих четирилистна детелина, но да мечтая не престанах- исках и аз да бъда щастлива. Неочаквано за мен самата, случайно ми подариха четирилистна детелина - за да б ...

Устните ни се докосват,
светкавица пробожда нашите души
и умираме двама под заспалите звезди.
О, как искам таз мечта да стане реалност
и там горе на облаци бели от сатен, ...

Прозрение-2 Весела Кънчева Надолу, .....надолу, ........надолу, ..........падах със страшна сила.... С главата надолу, .....стремглаво надолу ........и никак не можех да спра... Тъмно бе, .....ужасно бе, ........смазващо... Прозряла .....безизходността, .........аз продължавах да падам... Пропадах, ...

Някой отвори вратата, беше вятърът - изгоних го! Някой почука на прозореца, беше дъждът - изгоних го! Някой докосна сърцето ми, беше любовта - поканих я!

Тоз, що не вярва, казва –
няма щедрост в ръката на създателя,
но двете му ръце даряват
на този, когото той определи.
Избирай мястото си вечно. ...

Безразлличен Объркваш ме! Спазваш дистанция, а сякаш със дъх ме изгаряш! Говориш – Прекрасно те чувам, но очите ти казват ми друго.... Пак целуваш я – вече си с нея, но с тъмен поглед отново преследваш ме... Безразличен към мене играеш, пък твойта ревност над всички витае! Уморих се! С твоите роли б ...

Искам да те имам цял -
със радостите и със скърбите,
а ти се връщаш, извървял
до край разтегнатите пътища.
И се завръщаш уморен ...

Привечер... Разранена тишина е свлякла синия си плащ от раменете, целувана от лудите дървета, протегнали ръце да я обсебят. Невероятно влюбена неделя!, в която съм останала сама и чакам твоят глас да ме спаси... Привечер отмаляла тишина потъва хладна в моите коси...

Животът ни - пъстър като кожа на зебра е -
редуват се светли с черни и мрачни петна.
Спокойно понякога в снежнобяло пристъпваме,
миг след това - в горчива и страшна тъма...
В здрача на нашите мисли човешки ...

Останали са в чашата ми
глътка-две кафе,
а по прозореца ми -
капки дъжд.
Там, в пепелника, ...

Здравей, мое мило момче!
Ти разтваряш душата ми, свитата,
като цвете след пролетен дъжд,
като весело, слънчево утро,
пробудено сякаш ей тъй, изведнъж. ...

Треперещи устни, неизказани думи,
бяла мъгла погали тишината,
свят невидян от очите затворени,
до слуха не достига шумът на реката...
Красивия спомен се превръща във бъдеще, ...

21 век – епоха на машините и парите. Времето на никого не е достатъчно. Всеки се опитва да свърши колкото се може повече неща. Поради „светлинната скорост” на нашия живот способността за откриване на красивото се притъпява. Става все по-трудно да се направи разлика между доброто и злото. Светът бива ...

Всички ние се мъчим да разберем живота си... Истината е, че не успяваме, но това не ни кара да спрем и да се откажем. Правим го, въпреки твърдата стена, в която се разбива цялото ни натрупано знание, научило ни да търсим логика в нещата, да виждаме взаимовръзки между това, което става с нас. Иска ни ...

Седях една вечер на тераса, а детето ми дойде и седна в скута ми.
Вдигна главица и ме погледна с големите си сини очи.
Аз се наведох и целунах русата му косица.
То погали бузата ми и попита :
-Мамо, ангелите съществуват ли? ...

Четейки"Трудно да простиш"
от Радослав Войнов
Щом през годините
мачкаш и лазиш,
ти ги превръщаш ...

Не искам да гледаш морето при буря,
как стене, издига високи вълни!
Как страда брегът разбивайки
водите на пръски прииждащи!
Как вие среднощнно, прорязващо ...