Защо си губя времето в спомени и мисли за теб? Как да си те върна, като всичко пак ще е фалшиво? Защо съдбата ни срещна? Ти ме
оплете в мрежите на своята нежност и ме остави да повярвам, че имаме бъдеще заедно. Донесе ми само страдание и ме нарани
дълбоко. Замина си, без дори да се замислиш. Душата ...

Студено е. Мракът превзема пустите улици на големия град. Вали дъжд. Вятърът свисти в клоните на дърветата. Единственият шум, освен този на дъжда, са моите стъпки. Бездомна се скитам. Не вдигам глава. В това вече няма смисъл. Всичко хубаво на този свят е погубено. Разрушено е от човека.
Сълзите ми с ...

Волската опашка
Годината бе 2004-та, мястото-село Варихлебарково, домът на семейство Житкови.
Бай Стамат Шкембето, Житков по фамилия, и баджанака му, селският дон Жуан дедо Пенчо седяха под шарената сянка на лозата и отпиваха неразредено вино. Черешите, които играеха ролята на мезе, отдавна бяха пот ...

Deja Vu
Откривам те...
Болезнено и нямо,
мъчително и нежно –
без упойка. ...

Не, няма да се върна
и да ме молиш - не,
любовта ни овехтяла няма да прегърна,
неискрен днес стоиш на колене.
Няма! Завинаги сбогувах се, ...

Гърми се... Тъмно е небето...
Надуват бузи облаци сърдити...
Моли се! - шепне ми сърцето -
Дъждът е за кирливите ни ризи.
Глух тътен... Всичко се снишава... ...

Ето още една безсънна нощ. Стоя сама в мрака и единствената ми мисъл е за него. Сълзите се стичат бавно по лицето ми, без път, без цел и без посока. Спомените за миналото не искат да излязат от ума ми и само ме карат да страдам. Накъде да поема? Да се скитам сама в тъмното, не искам. Обичам го и тов ...

В бунгалото съм, сама, в леглото под дебелите завивки, само по бельо, слушам как дъждовните капки сякаш се опитват да пробият ламаринения покрив и да ме достигнат, както аз искам сега да достигна теб, да те докосна, да се вгледам в красивите ти тъмносини очи, които толкова много ми напомнят за морск ...

Вървя замислена и се усмихвам.
Усмихвам се, защото мисля си за теб,
защото с мислите по теб улисана,
живея сякаш в омагъосан плен.
Знам, че бариерите пред нас са много ...

В сърцето ми влизаш, като хала,
дъха ми спираш за миг,
пулса ми бързо ускоряваш,
а после се изпаряваш като... дим.
Ти си нещо върховно и страстно, ...

Лесно е да обвиняваш другите за твоите проблеми . Лесно е да обвиняваш другите за своите неуспехи и да не умееш да признаваш своите грешки. Грешиш и неусетно намираш вината в човека до теб , но не виждаш ,че ти си човека, който допуска грешки . Не умееш да признаваш своите провали и постоянно търсиш ...

Дефлорацията : невъзможна
Още знам какво направи миналото лято
-Извинявай, че закъснях, доня Милка!-опита се да смени темата Асен Джуниър III. Знам, че с това наруших патриархалните традиции на фамилията, но бях принуден да изгледам продълженията и дузпите на финала за Митьо Пищова Cup.
-Кои играха? ...

Моля не оценявайте този стих!
Над парка тихо слънцето залязва,
в тополата полека млъкват птиците
над пейката за стихове... А тя е празна
и самотна... без четиристишия.. ...

Не съм уморен от живота, ала от хората - да! От техния делничен ропот, от подлия смях... без вреда в момента. Смях който изглежда тъп, кух, глуповат, но... невинен. А може би, той е причина, а може би, той ни довежда до честите жалки картини на подло безразличие, на мерзко благоприличие, на глупава ...

Ще те намеря, моя вещице,
зад стъклата на витрините,
пред които като минувачите
случайно и аз се отбивам...
Ще те намеря, мое проклятие, ...

Откога ти разправям- свиват се в листчета: неудобни понятия, ароматни треви. Бавно изписани със знаците липсващи константите слисани, отречени с писъци; деликатно обрязани златни среди. Окосени сечения. Край безначални крайъгълни твърди скали- там да гори, там да шуми. На търг да наддаваш за себе си ...

С една и съща поза обичаш да се галим... Една и съща доза по време да го правим... Една и съща роза за празник ми купуваш... Една и съща дрога за мен си,но си струваш...

Какво е да мечтаеш в днешно време? Бреме... или може би малко отклонение от сивата реалност, която ни заобикаля?
Ето как го виждам аз, необходимост. Дали се нуждае една душа от мечти, усеща само тя, но те са букет от цветя за
всяка една. Малкия подарък, които можем да си поднесем сами. В мечтите се ...

Още преди да си легнал заспиваш
и зад умората сладко се скриваш...
Не чуваш звън, ни слушалката вдигаш...
Ей! Остаряваш ли или изстиваш?

Четейки “Глас”
на Данка Калчева
Чух!
Историята е кървава...
Безкрайно връщане назад ...

На дланите си шепнах тази сутрин,
как времето изтича през мъгла
в която чувствата по-силни стават,
окъпани във синьо-синкави слова.
Как думите понякога не стигат ...

С М О Г !!! Чалгата към музиката - се явява в отношение както пийпшоу към балет. С това става ясно колко, ако въобще, тя има връзка с музикалното изкуство като такова. Защо, например, на тема болести се обръщаме веднага към лекар? Зашото е професионалист на тази тема. Защо, всеки който е слушал нещо ...

Свистят спирачки резки, а после - рев моторен, трамваен звън, прелитат самолети, и пласт от дим над нас... Живот затворен, живот жесток, живот на хора клети. И ето - болен, разтреперан, полу без слух, и с бял дроб - черен, изнервен и хронично блед, върви, пази за лекар ред!

Дойде,но Някой бе те пратил,
аз трудно дишах, даже бях заспал,
но стресна ме и ме докосна, събуди и разстърси силно,
живот ми даде, въздух и вода!
Не ме остави в сладка болка, ...

Вървя напред и поглеждам през рамо
Защото, знам че изхода е там
Условието е да бъдем двама
Но аз съм тук и пак съм сам
Защото търсих на место неподходящо ...

Слънцето със своята палитра
смело нарисува на носа ми
розов ден-нечакан, неопитван.
Аз танцувам в цветните му гами.
Иска ми се пролетната тръпка ...

Всяка нощ заспивам с мисли за теб.
Всяка нощ си казвам,
че ще сънувам само и единствено теб.
Така и става.
Звезда над мен изгрява. ...

Остави ме да плача.
Като гарван от болка да грача.
Да ме дере всичко отвътре,
да ме боли!
Душата от ужас да пищи! ...

Не искам повече любов.
Не искам повече лъжи.
Не искам и разбити мечти,
от тях сърцето силно кърви.
Не искам солени и жалки сълзи. ...

Свършиха ми се кутретата... Смях се на мъртвия общ знаменател. как трябва, как не... литературни похвати- оле! Дали да пиша така, както? Или пък както не? Нали пиша поне. (ха-ха) Трябвало дълги годинки да уча защо, кой и как е пропял. Че кога ли съм спрял? Не харесах. Фалшиво е бе! (не винаги де) Не ...

Всяка ръка има по пет пръста,
но само един е без име.
Цялото небе е пълно със звезди,
но само една ще падне.
Цяла нощ я чакам - ...