Aug 2, 2006, 10:27 AM

На дланите си шепнах

  Poetry
172 0 42

На дланите си шепнах тази сутрин,
как времето изтича през мъгла
в която чувствата по-силни стават,
окъпани във синьо-синкави слова.
Как думите понякога не стигат
със тях да облека на мислите съня,
във делнични пътувания скитат
между реалност, болка,самота...
Прошепнах им за ветренните тайни
как преминават през огън и вода
достигайки до изворите на сърцето,
обличат се в сияйна светлина...
На дланите си шепнах...потече слово
за да даде на мисълта ми път.
Мечтание във синьо, нежно чувство
до теб да стигне... чуден звън!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джейни Тод All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив стих!
    Много ми хареса!
  • Ценя словата на безмълвно шепнещите сутрин...а какво ли промълвяват вечер...нощем ?!
  • Джейни шепне сутрин прекрасно...
  • "На дланите си шепнах...потече слово
    за да даде на мисълта ми път.
    Мечтание във синьо, нежно чувство
    до теб да стигне...чуден звън!"
    Отново красиво и оптимистично-поетично начало на деня Поздрави, Джейни!
  • Да, отново красиво утро ,Джейни! Поздравления!