На дланите си шепнах
На дланите си шепнах тази сутрин,
как времето изтича през мъгла
в която чувствата по-силни стават,
окъпани във синьо-синкави слова.
Как думите понякога не стигат
със тях да облека на мислите съня,
във делнични пътувания скитат
между реалност, болка,самота...
Прошепнах им за ветренните тайни
как преминават през огън и вода
достигайки до изворите на сърцето,
обличат се в сияйна светлина...
На дланите си шепнах...потече слово
за да даде на мисълта ми път.
Мечтание във синьо, нежно чувство
до теб да стигне... чуден звън!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джейни Тод Все права защищены
Красив стих!
