На дланите си шепнах
На дланите си шепнах тази сутрин,
как времето изтича през мъгла
в която чувствата по-силни стават,
окъпани във синьо-синкави слова.
Как думите понякога не стигат
със тях да облека на мислите съня,
във делнични пътувания скитат
между реалност, болка,самота...
Прошепнах им за ветренните тайни
как преминават през огън и вода
достигайки до изворите на сърцето,
обличат се в сияйна светлина...
На дланите си шепнах...потече слово
за да даде на мисълта ми път.
Мечтание във синьо, нежно чувство
до теб да стигне... чуден звън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
Красив стих!
