blueberry (Димитрия Чакова) blueberry (Димитрия Чакова)
38
Feb 17, 2006, 4:57 PM

Б У Р Я

  Poetry
227 0 12

Обличам гръмотевичния удар
върху плещите на ранената земя.
Целувам Огънят - божествен, мъдър . . .
и тръгвам млада, тъжна и сама.


Аз бях обичана и само тази вечер
желана бях като молитва за вода.
Ти бе като стихия.Чужд и нечий.
Всемирът преклони се пред мига.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • bird (Лидия)
    bird (Лидия)
    Много тъжно, но прекрасно.Често ни остава само мигът, но за който бихме били готови да пожертваме години.Да живее Мигът!
  • blueberry (Димитрия Чакова)
    blueberry (Димитрия Чакова)
    Лидия, Кумец, Мария, Мили, Иво, правите ме много щастлива!
  • mili_bg (Милена Христова)
    mili_bg (Милена Христова)
    ДА ,СТИХОВЕТЕ ТИ ДОКОСВАТ И ВЪЛНУВАТ-БРАВО!
  • ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
    ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
    Прекрасно!!! Тебе мога с часове да те чета!!! 6–так!!!
  • Tenderheart78 (Мария Илиева)
    Tenderheart78 (Мария Илиева)
    Боже, вълшебно е! Душичката ми изпада в екстаз, четейки тези редове! 6!