Б У Р Я
Обличам гръмотевичния удар
върху плещите на ранената земя.
Целувам Огънят - божествен, мъдър . . .
и тръгвам млада, тъжна и сама.
Аз бях обичана и само тази вечер
желана бях като молитва за вода.
Ти бе като стихия.Чужд и нечий.
Всемирът преклони се пред мига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
