17 февр. 2006 г., 16:57

Б У Р Я

226 0 12

Обличам гръмотевичния удар
върху плещите на ранената земя.
Целувам Огънят - божествен, мъдър . . .
и тръгвам млада, тъжна и сама.


Аз бях обичана и само тази вечер
желана бях като молитва за вода.
Ти бе като стихия.Чужд и нечий.
Всемирът преклони се пред мига.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тъжно, но прекрасно.Често ни остава само мигът, но за който бихме били готови да пожертваме години.Да живее Мигът!
  • Лидия, Кумец, Мария, Мили, Иво, правите ме много щастлива!
  • ДА ,СТИХОВЕТЕ ТИ ДОКОСВАТ И ВЪЛНУВАТ-БРАВО!
  • Прекрасно!!! Тебе мога с часове да те чета!!! 6–так!!!
  • Боже, вълшебно е! Душичката ми изпада в екстаз, четейки тези редове! 6!