Безлунна нощ
Безлунна ще е тази нощ...
Нощта
в която знам,
че сянката ти светла ще прегърна
като причастие за неизбежна близост.
Тогава тишината ще потрепне,
възбудена от допира
на съзерцания,
които сливат се до цялост
с красота...
С криле разтворени
в парченцето невидимо пространство
дълбая с устните си
чак до корен
за да достигна в тях родените копнежи...
Нощта безлунна е,
но светлината –
сърце
в сърце се отразява
и в мислите се плиска щедроръко
като милувка топла
по бреговете тихи на душата...
Градим се блясък бърху блясък!
Чертаят миговете пясъчни бразди
по ъгълчетата
на незатворените в тъмното очи
усмихнати в безлуние до крайност...
От бялото на очните дъна
се рони
перлена въздишка
по огледалната повърхност на земята -
море
от чувствата ми приливни,
в които плуват
сребърно-златисти рибки –
слова, неуловими върху листи цветни ...
Търкулва се звезда –
монета, хвърлена през рамото небесно
към утрото дългоочаквано...
Търкулва се със звън,
по скулите на времето и пари
в мига,
във който аз ще те прегърна...
Греблото в лодката от обич се разгъва
като крило на чайка
опитвайки се да обхване океана –
подвижно тяло
мятащо се лудо по пясъчни дъна
и плискащо се с крясък
сред бяла морска пяна –
слова, недоизречени в нощта до край...
По листите разхвърляни с писеца
мастилото ми пуска котва там,
където
времето клони единствено към теб
и се отмерва
с плющенето на вдигнати платна
и с порива на вятъра
по гребена на морската вълна ...
В такава нощ безлунна -
те прегръщам
със силата на падащите капки дъжд
във океан от обич...
(И после ... някак ... мислите си губя...)
© Йоанна All rights reserved.
