безпътица
През лабиринти от пясъчни бури вървя,
без да мога да питам за пътя назад,
а напред път вече няма,
като в стара детска игра
на сляпа баба и мълчанка играя,
но съм голяма и играя сама -
като след раздяла...
изоставена...
без да мога да питам за пътя назад,
а напред път вече няма,
като в стара детска игра
на сляпа баба и мълчанка играя,
но съм голяма и играя сама -
като след раздяла...
изоставена...
© Даниела Танчева All rights reserved.