безпътица
През лабиринти от пясъчни бури вървя,
без да мога да питам за пътя назад,
а напред път вече няма,
като в стара детска игра
на сляпа баба и мълчанка играя,
но съм голяма и играя сама -
като след раздяла...
изоставена...
без да мога да питам за пътя назад,
а напред път вече няма,
като в стара детска игра
на сляпа баба и мълчанка играя,
но съм голяма и играя сама -
като след раздяла...
изоставена...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Танчева Todos los derechos reservados
