6 июн. 2006 г., 18:11

безпътица

124 0 14
 През лабиринти от пясъчни бури вървя,
 без да мога да питам за пътя назад,
 а напред път вече няма,
 като в стара детска игра
 на сляпа баба и мълчанка играя,
 но съм голяма  и играя сама -
 като след раздяла...
 изоставена...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии