Feb 26, 2006, 6:07 PM

Безсмъртие, Участ! О вечност...

  Poetry
131 0 4

Дори веднъж няма да изпитам удоволствие да бъда на ръба...
или да благодаря на Бога за утрешния, светъл ден...
нямаше да се събличам гола и да пея под дъжда...
да правя любов,сякаш е последна, в нежния сатен.


О вечност,нещастие! О враг!
А, ти миг, си тъй нещастен,празен.
никога неще преминеш отвъден праг,
винаги ще бъдеш тъй презиран,тъй мразен.


Времето за мен е спряло,
Няма ги романтика, желание и страст.
Всичко около мен е скучно,остаряло.
Аз вече над съдбата нямам власт.


Повярвайте, живот,свят,вселена...
Вечно за да сея грях по таз Земя...
Тъй,сляпа, безсилна, осквернена...
Аз никога не бих помислила да се родя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Много ми харесва!На скоро дори и аз бях изпаднала в такова настроение ... Поздравления и 6 за стихчето
  • благодаря много, не знам какво е настроението по скоро благодаря на Бог, че няма да съм вечно тук...имам чувството, че ако наистина знаех,че ще живея вечно не бих помислила да се родя...абсолютно ....
  • Браво!Много ми харесва!На скоро дори и аз бях изпаднала в такова настроение ... Поздравления и 6 за стихчето
  • благодаря много, не знам какво е настроението по скоро благодаря на Бог, че няма да съм вечно тук...имам чувството, че ако наистина знаех,че ще живея вечно не бих помислила да се родя...абсолютно ....