Безсмъртие, Участ! О вечност...
Дори веднъж няма да изпитам удоволствие да бъда на ръба...
или да благодаря на Бога за утрешния, светъл ден...
нямаше да се събличам гола и да пея под дъжда...
да правя любов,сякаш е последна, в нежния сатен.
О вечност,нещастие! О враг!
А, ти миг, си тъй нещастен,празен.
никога неще преминеш отвъден праг,
винаги ще бъдеш тъй презиран,тъй мразен.
Времето за мен е спряло,
Няма ги романтика, желание и страст.
Всичко около мен е скучно,остаряло.
Аз вече над съдбата нямам власт.
Повярвайте, живот,свят,вселена...
Вечно за да сея грях по таз Земя...
Тъй,сляпа, безсилна, осквернена...
Аз никога не бих помислила да се родя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Иванова Все права защищены
... Поздравления и 6 за стихчето 
