26 feb 2006, 18:07

Безсмъртие, Участ! О вечност...

  Poesía
130 0 4

Дори веднъж няма да изпитам удоволствие да бъда на ръба...
или да благодаря на Бога за утрешния, светъл ден...
нямаше да се събличам гола и да пея под дъжда...
да правя любов,сякаш е последна, в нежния сатен.


О вечност,нещастие! О враг!
А, ти миг, си тъй нещастен,празен.
никога неще преминеш отвъден праг,
винаги ще бъдеш тъй презиран,тъй мразен.


Времето за мен е спряло,
Няма ги романтика, желание и страст.
Всичко около мен е скучно,остаряло.
Аз вече над съдбата нямам власт.


Повярвайте, живот,свят,вселена...
Вечно за да сея грях по таз Земя...
Тъй,сляпа, безсилна, осквернена...
Аз никога не бих помислила да се родя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Много ми харесва!На скоро дори и аз бях изпаднала в такова настроение ... Поздравления и 6 за стихчето
  • благодаря много, не знам какво е настроението по скоро благодаря на Бог, че няма да съм вечно тук...имам чувството, че ако наистина знаех,че ще живея вечно не бих помислила да се родя...абсолютно ....
  • Браво!Много ми харесва!На скоро дори и аз бях изпаднала в такова настроение ... Поздравления и 6 за стихчето
  • благодаря много, не знам какво е настроението по скоро благодаря на Бог, че няма да съм вечно тук...имам чувството, че ако наистина знаех,че ще живея вечно не бих помислила да се родя...абсолютно ....