Грейна слънце...Мразовито.
Грейна слънце…Мразовито.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Чисто е небето и е синьо.
На дървото с голи, жълти клони
двете
врани
ме поглеждат дяволито.
Сигурно е, че за тях съм смешен
- утрото посрещнах на балкона,
пуших дълго, мръзнах скрито…
“ -Тази птица пък каква е ?!
Пощуря светът-не ще и дума!..”
- Гракнаха една след друга двете врани.
Духна вятър, шумолят листата.
Полетяха няколко- и сякаш птици:
после тихо
горе,
дигнаха се
паднаха
обратно
към земята.
Враните дори не ги видяха.
Гася и последната цигара.
Крия длани в свойто яке.
Мръзнах, а дори не съм усетил.
Мина нощ, и пак- безсънна.
© Светослав Иванов All rights reserved.