Грейна слънце...Мразовито.

                                          Грейна слънце…Мразовито.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                        Чисто е небето и е синьо.

                                        На дървото с голи, жълти клони

                                               двете

                                                         врани

                                        ме поглеждат дяволито.

                                        Сигурно е, че за тях съм смешен

                                        - утрото посрещнах на балкона,

                                        пуших дълго, мръзнах скрито…

                                        “ -Тази птица пък каква е ?!

                                        Пощуря светът-не ще и дума!..”

                                        - Гракнаха една след друга двете врани.

                                        Духна вятър, шумолят листата.

                                        Полетяха няколко- и сякаш птици:

                                                                            после тихо

                                                                      горе,

                                                        дигнаха се

                                         паднаха

                                                        обратно

                                                                        към земята.

                                         Враните дори не ги видяха.

                                         Гася и последната цигара.

                                         Крия длани в свойто яке.

                                         Мръзнах, а дори не съм усетил.

                                         Мина нощ, и пак- безсънна.