May 21, 2006, 10:33 PM

Грях да е...

  Poetry
246 0 62
Да бе олтар, а аз да сторя жертва,
пред твоя кръст да сложа светлия си грях.
Животът искал от душите ни
да правим саможертва,
обричайки сърцата си понякога,
на безлюбов.
Да скитаме по пътя непотърсени,
ненаобичани, непожелани, недобри…
Да търсим от кого да се отричаме
и бягайки от него да боли...
Да падаме и ставаме по пътя,
да пием жадно сухата вода,
за ласки да мечтаем, а през зъби,
сърцата си да крием от света...
Да даваме душите си във жертва
и дълго за изгубеното да тъжим...
Това ли питам аз е саможертва?
Тогава?...Нека бъде грях,
по-малко ще боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... "да пием жадно сухата вода" ... хубаво е
  • Страхотно е и много истина носи в себе си...А ние винаги намираме по- малко от себе си в истинките неща..Затова те докосват душите ни..
    Браво!!!6
  • Красота струи от вс.думи,дори от запетайките,много чувствено,наистина!
  • "за ласки да мечтаем, а през зъби,
    сърцата си да крием от света..."

    Поздрави!!! Докосна ме.
  • Усукана душата ми от този стих,напира да излезе ...
    Наднича от ъгълчето на окото.

    И ти се радва!

    Честит празник!Поздрави!