Грях да е...
Да бе олтар, а аз да сторя жертва,
пред твоя кръст да сложа светлия си грях.
Животът искал от душите ни
да правим саможертва,
обричайки сърцата си понякога,
на безлюбов.
Да скитаме по пътя непотърсени,
ненаобичани, непожелани, недобри…
Да търсим от кого да се отричаме
и бягайки от него да боли...
Да падаме и ставаме по пътя,
да пием жадно сухата вода,
за ласки да мечтаем, а през зъби,
сърцата си да крием от света...
Да даваме душите си във жертва
и дълго за изгубеното да тъжим...
Това ли питам аз е саможертва?
Тогава?...Нека бъде грях,
по-малко ще боли...
пред твоя кръст да сложа светлия си грях.
Животът искал от душите ни
да правим саможертва,
обричайки сърцата си понякога,
на безлюбов.
Да скитаме по пътя непотърсени,
ненаобичани, непожелани, недобри…
Да търсим от кого да се отричаме
и бягайки от него да боли...
Да падаме и ставаме по пътя,
да пием жадно сухата вода,
за ласки да мечтаем, а през зъби,
сърцата си да крием от света...
Да даваме душите си във жертва
и дълго за изгубеното да тъжим...
Това ли питам аз е саможертва?
Тогава?...Нека бъде грях,
по-малко ще боли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Господинова Все права защищены
