Грях да е...
Да бе олтар, а аз да сторя жертва,
пред твоя кръст да сложа светлия си грях.
Животът искал от душите ни
да правим саможертва,
обричайки сърцата си понякога,
на безлюбов.
Да скитаме по пътя непотърсени,
ненаобичани, непожелани, недобри…
Да търсим от кого да се отричаме
и бягайки от него да боли...
Да падаме и ставаме по пътя,
да пием жадно сухата вода,
за ласки да мечтаем, а през зъби,
сърцата си да крием от света...
Да даваме душите си във жертва
и дълго за изгубеното да тъжим...
Това ли питам аз е саможертва?
Тогава?...Нека бъде грях,
по-малко ще боли...
пред твоя кръст да сложа светлия си грях.
Животът искал от душите ни
да правим саможертва,
обричайки сърцата си понякога,
на безлюбов.
Да скитаме по пътя непотърсени,
ненаобичани, непожелани, недобри…
Да търсим от кого да се отричаме
и бягайки от него да боли...
Да падаме и ставаме по пътя,
да пием жадно сухата вода,
за ласки да мечтаем, а през зъби,
сърцата си да крием от света...
Да даваме душите си във жертва
и дълго за изгубеното да тъжим...
Това ли питам аз е саможертва?
Тогава?...Нека бъде грях,
по-малко ще боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Господинова Всички права запазени
