Jan 15, 2004, 7:39 PM

Хазарт

  Poetry
169 0 6

Играем с живота на вързано, значи...
Зарове... Покер... Рулетка...
Минутите бавно, безкрайно се влачат,
набъбва едната, ту другата сметка.

В ръцете умора тежи, като злато.
Залозите някак в години растат.
Играта изглежда до болка позната,
но няма я тръпката, порива млад.

Силите накак си, вече нестигат.
Инатът пословичен, само крепи ме.
Омраза и ярост в мен се надигат,
а той от ръкава... с карето разби ме.

Ухилено пита ме: - "Нова игра"?
Естествено! - казвам и гледам умислен.
Но този път, аз ще заложа Ва банк,
какво ще загубя? Нищета или нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отлично!За моите години не съм видяла много от живота,но съм убедена,че си прав в това,което казваш.
  • Много е хубаво
  • Страхотно е! Само че си мисля, че такова стихотворение може да напише само човек, който е изпитал разочарованието на голяма загуба в играта.
  • Отлично!За моите години не съм видяла много от живота,но съм убедена,че си прав в това,което казваш.
  • Много е хубаво