Хазарт
Играем с живота на вързано, значи...
Зарове... Покер... Рулетка...
Минутите бавно, безкрайно се влачат,
набъбва едната, ту другата сметка.
В ръцете умора тежи, като злато.
Залозите някак в години растат.
Играта изглежда до болка позната,
но няма я тръпката, порива млад.
Силите накак си, вече нестигат.
Инатът пословичен, само крепи ме.
Омраза и ярост в мен се надигат,
а той от ръкава... с карето разби ме.
Ухилено пита ме: - "Нова игра"?
Естествено! - казвам и гледам умислен.
Но този път, аз ще заложа Ва банк,
какво ще загубя? Нищета или нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
